Снимка: Istock

Само два пъти от началото на 80-те години 10-годишната доходност е скочила едновременно с приблизително толкова, колкото Федералният резерв е намалил лихвите - и това има много общо с нарастващите инфлационни очаквания в САЩ.

Референтната доходност на 10-годишните държавни облигации върви към 5% дори след като Федералният резерв намали лихвените проценти три пъти между септември и декември.

Инвеститорите на фондовия пазар започват да се притесняват от нещо, което очевидно се е случвало само два пъти на пазара на облигации от началото на 80-те години на миналия век: доходността на 10-годишните държавни облигации се повишава приблизително толкова, колкото Федералният резерв намали лихвените проценти през същия период от време.

Широко следваният референтен процент - който оказва влияние върху цената на заемите за всичко – от корпоративни облигации до ипотеки и заеми за автомобили - скочи до 4,77% от едва 3,6% в средата на септември, когато централната банка започна да намалява лихвите с общо цял процентен пункт през три месеца. С други думи, 10-годишната доходност се е повишила с малко повече от комбинирания размер на трите намаления на лихвените проценти на Фед между септември и декември.

Обикновено дългосрочните лихвени проценти по държавния дълг на САЩ спадат през 200-те дни преди и след като централната банка започне да намалява лихвените проценти, помагайки за облекчаване на финансовите условия чрез улесняване на вземането на заеми - какъвто е случаят по време на повечето цикли на облекчаване на Фед от 1989 г. насам. Няколкото случая, когато това не се случи, 10-годишната доходност скочи под пълен процентен пункт или по-малко, отколкото сега, според според данните, събрани от Торстен Слок, главен икономист на базираната в Ню Йорк Apollo Global Management.

„Пазарът ни казва нещо и е много важно за инвеститорите да имат представа защо дългите лихвени проценти се покачват, когато Фед намалява“, каза Слок тази седмица. Сред някои от въпросите, които хората трябва да си зададат, е дали крайно необичайните движения на пазара на облигации са свързани с притесненията относно фискалната ситуация в САЩ, по-малкото търсене на американски държавен дълг от чужбина или мнението, че намаленията на лихвените проценти на Фед през 2024 г. не са били оправдани, каза той.

Неочаквано силното увеличение на работните места в петък от 256 000 за декември, заедно с проучване на Университета на Мичиган, показващо нарастващи очаквания на потребителите за бъдещи печалби на цените, избутаха рисковете от по-висока инфлация обратно на преден план в мисленето на пазарните участници. Американските акции рязко се разпродадоха с Dow Jones Industrial Average понижил се с почти 700 пункта. Междувременно агресивна разпродажба на облигации тласна 10- и 30-годишните доходности нагоре. Доходността на държавните облигации достигна върховете при затваряне за 14 месеца.

Предстоящата седмица носи следващата голяма актуализация на инфлацията в САЩ под формата на индекса на потребителските цени за декември в сряда.

През изминалата седмица пазарните очаквания за бъдеща инфлация, известни като 5-, 10- и 30-годишни проценти на доходност, се покачиха още повече над целта на Фед от 2% до най-високите си нива от миналия април или май. Отделно, протоколите от последното заседание на централната банка през декември показаха, че почти всички политици са забелязали повишени рискове за инфлацията, въпреки че са извършили третото си и последно намаление на лихвения процент за 2024 г. – завършвайки годината с целева лихва на федералните фондове между 4,25% и 4,5%, спад от предишния 16-годишен връх от 5,25% до 5,5%.

За портфейлния мениджър Брайън Мълбъри от базираната в Чикаго Zacks Investment Management и бившия портфолио мениджър на хедж фондове Гай Хаселман необичайните ходове на пазара на облигации показват, че има риск инфлацията отново да нарасне. В допълнение, всяко решение на бъдещия президент Доналд Тръмп за прилагане на мита и политики за масово депортиране заплашва да окаже още по-голям натиск върху действителната инфлация и очакванията за бъдещи увеличения на цените в близко бъдеще, казаха те.

В момента „инфлацията очевидно се възстановява, подскача, има тенденция нагоре – както искате го наричайте“, каза Мълбъри в нитервю за финансовото издание MarketWatch по телефона. Той цитира тримесечните годишни основни проценти както на CPI, така и на предпочитания от Фед измерител на инфлацията, ценовия индекс на личните потребителски разходи, за октомври до декември. Всеки от тях е близо до или над 3%, каза Мълбъри, чиято фирма контролира активи на стойност приблизително 20,4 милиарда долара.

„Това, което виждате на пазара на облигации, е отражение, че е твърде рано инфлацията да приключи. Има още много работа за вършене и вероятно засега сме в края на цикъла на облекчаване на Фед“, каза той. Това означава, че „получаваме приблизително 4% лихвени проценти в обозримо бъдеще. Би било най-лошият сценарий, ако Фед трябва да повиши лихвите, тъй като пазарът на акции изобщо не е оценил това и това би било признание за грешка.

През последните няколко месеца инвеститорите агресивно разпродаваха 10-годишните държавни облигации, както и 20- и 30-годишните съкровищни облигации – изпращайки доходността и на трите на поход към 5%. Последният път, когато 10-годишната доходност за кратко надхвърли 5%, беше през октомври 2023 г. и повторението на това през следващите дни или седмици се разглежда като възможна за покупка от инвеститори, които в момента не притежават базовата държавна облигация.

Среда на повишени лихвени проценти означава, че инвеститорите трябва да са подготвени за период на нестабилност на акциите. По-високата цена на капитала, отколкото се смяташе досега, има тенденция да подкопава оценките в сектора на растежа и върху дискреционните имена на потребителите, както и на малките и средни компании. Банките също могат да бъдат засегнати от невъзможността да участват в толкова много първоначални публични предлагания или сливания и придобивания, колкото са очаквали. Междувременно комуналните услуги обикновено са по-изолирани от разпродажбите на фондовия пазар поради относително стабилното търсене на основни услуги.

Последният път, когато 10-годишната доходност едновременно скочи с приблизително толкова, колкото Фед намаляваше лихвените проценти, беше през 1981 г.

В края на 1980 г. и началото на 1981 г. Федералният резерв, ръководен от тогавашния председател Пол Волкър, затегна паричното предлагане по начин, който позволи на основната цел на централната банка за лихвения процент да се изкачи до исторически връх, наближаващ 20%. Длъжностните лица движеха лихвите както нагоре, така и надолу през 1980 г., вместо постепенно в една посока, за да се борят с необузданата инфлация и да компенсират рецесията, произтичаща от техните собствени политики.

От средата на януари до средата на октомври 1981 г. политиците понижиха лихвените проценти с 4,5 процентни пункта до между 14,5% и 15,5%, от 19% на 20% — макар и нагоре-надолу, според записите на ходовете от борда на Фед във Вашингтон.

През тези месеци се случи нещо много необичайно: доходността на държавните облигации скочи до исторически връх от малко над 15,8% през септември 1981 г., от около 12% в началото на същата година - покачване с почти 4 процентни пункта. Следващата година, 1982 г., донесе нов кръг от движения нагоре и надолу в посоката на лихвените проценти.

Според Хаселман, бивш стратег на базираната в Торонто Scotiabank, който сега работи като консултант, посоката на доходността на държавните облигации често може да бъде повлияна от набор от фактори. Но когато 10-годишният лихвен процент се повиши с толкова, колкото след като Фед е бил в режим на намаляване на лихвения процент, „всичко става въпрос за инфлационни очаквания“. „Единственото обяснение за това, което се случва сега, е, че пазарът има инфлационни очаквания, които се покачват“, което поставя Фед „в блатото“.

„Някои хора може да цитират голям фискален дефицит и предлагане на хазната за нарастващите лихви, но това бяха известни променливи, когато 10-годишният процент беше 3,6% преди първото намаление на лихвите - така че това има известно влияние, но не е катализаторът за 100-те -базисна точки увеличение“, каза той пред MarketWatch.

„Инфлацията все още не е контролирана и остават очакванията, че Фед няма да успее да постигне своя мандат от 2% в близко бъдеще“, каза Хаселман по телефона. Когато Фед агресивно понижава лихвените проценти – както направи с намаление с 50 базисни пункта през септември и общо с още 50 базисни пункта през ноември и декември – и инфлационните очаквания се покачват, „това се проявява директно в дългия край на кривата на хазната.“

Той добави: „Мисля, че това, което ще се случи тази година, е, че Фед ще бъде изключително търпелив и в двете посоки. С други думи, няма да се изненадам, ако Фед изобщо не намали лихвите през 2025 г. И трябва да добавя, че не смятам непременно, че Фед вероятно ще понижи, дори ако инфлацията се покачи оттук нататък, защото и двата фактора - по-високи инфлацията и ставките ще действат като икономически насрещен вятър. Пазарът има вградени, самокоригиращи се механизми. Пазарът на акции, който беше напълно оценен за добър икономически сценарий, също ще започне да се коригира до по-разумни оценки.

Той вижда вероятност 10-годишната лихва да тества 5%, а 30-годишната доходност да надхвърли 6% през първата половина на тази година, което може да привлече „тон купувачи“. Инвеститорите ще имат нужда портфейлите им да бъдат „малко по-безопасни и по-малко агресивни, за да издържат на много различни бури, включително повишена волатилност“.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.