Снимка: Istock

Стабилното покачване на цената на какаовите зърна в продължение на две години рязко се повиши през март, като фючърсните договори се удвоиха за период от три месеца, за да достигнат ниво два пъти по-високо от предишния рекорд. Това е прогресия, която има своите корени в малки западноафрикански ферми, но също така включва изменението на климата и тънкостите на фючърсния пазар. Последният скок е предизвикан отчасти от вида финансови сътресения, които могат да се случат, когато суровините се покачват толкова бързо, че надделяват над стратегиите, предназначени да предпазват от такава нестабилност.

Резултатът почти със сигурност ще бъде по-скъп шоколад, който може да се предлага в по-малки порции. Но дори цените да се понижат от настоящите нива, те вероятно ще останат високи през следващите години. Икономистите обичат да казват, че лекът за високите цени са високите цени, тъй като те могат да намалят търсенето, да стимулират увеличаване на предлагането или и двете. Но ситуацията с какаото показва колко объркана може да бъде тази идея на практика, като се имат предвид сложността на пазара и непонятните физически факти, като например колко време е необходимо, за да израсне ново какаово дърво.

Къде се намираме

Фючърсите на какаото в Ню Йорк и Лондон са по-скъпи от всякога, надминавайки върховете, наблюдавани през 1977 г., когато светът беше изправен пред нов недостиг на какао. Фючърсните договори, търгувани в Ню Йорк, достигнаха рекорд в рамките на деня от 10 080 долара за метричен тон на 26 март и оттогава се търгуват над 9 500 долара, докато в Лондон е в диапазона от 8 000 паунда за тон (около 10 000 долара). Преди това рали фючърсите в Ню Йорк до голяма степен оставаха под $3500 от 80-те години на миналия век.

Рекордна криза в доставките доведе до скока, като светът е на път за трета година на дефицит. Очаква се производството да бъде под търсенето през 2024 г. с 374 000 тона, според Международната организация за какао, докато производителят Barry Callebaut очаква разлика от около 500 000 тона, което се равнява на около една десета от световния пазар.

Как стигнахме до тук

За разлика от повечето култури, отглеждани за глобалните стокови пазари, какаото се произвежда не от големи плантации, а от малки фермери, много от които в Западна Африка, която доминира търговията от десетилетия. Кот д'Ивоар и Гана все още се очаква да доставят 53% от какаото в света през настоящия сезон - дял, който беше дори по-висок преди настоящите проблеми с реколтата. Ето някои от факторите, които са намалили производството:

Както дъждът, така и сушата са по-тежки от обикновено в Западна Африка

Заблатените полета влошиха разпространението на болести като болестта на черните шушулки и вируса на подутите издънки, които загниват шушулките и убиват дърветата, а дървесният материал също застарява

Дребните фермери в Кот д'Ивоар и Гана отдавна не получават достатъчно заплащане и правителствата определят цените във всяка страна предварително, така че производителите все още не са спечелили от сегашното рали

Ниското заплащане възпрепятства способността на фермерите да инвестират в подобрения и да се борят с болестите, ограничавайки колко какао могат да дадат техните дървета.

Какво друго води до скока на цените

Рекордният недостиг на какао, предизвикан от тези фактори, може да обясни като цяло по-високата тенденция в цените, а анализаторите на Citi Research посочиха миналия месец диапазон на търговия между 7 000 и 10 000 долара за тон. Но мащабът на последния скок, при който фючърсите на какаото в Ню Йорк се покачиха с повече от 1000 долара по време на две сесии, накара наблюдателите на пазара да повярват, че финансовите двигатели също участват.

Това е така, защото търговците обикновено използват фючърсния пазар, за да хеджират риска на физическия пазар. Продавачите, които имат под ръка какао, се надяват цените да се покачат, но ще се защитят, като правят странични залози на падащи цени. Ако цените се повишат, печалбите им от техните запаси покриват повече от това, което са платили за тези така наречени къси позиции. Но ако цените паднат и запасите им струват по-малко, техните къси залози ще компенсират част от загубите им.

Този вид хеджиране работи добре, когато стоките се движат както нагоре, така и надолу и в рамките на умерен диапазон. Това, което се усложнява от резките еднопосочни движения на пазара, е изискването търговците да имат обезпечение, за да покрият своите фючърсни залози. Ако цените се покачат само и то достатъчно рязко, разходите за добавяне към това обезпечение може да станат непосилни. Това може да накара някои търговци да затворят позициите си - което може да стане само чрез закупуване на повече договори за какао, което допълнително повишава цените.

Междуконтиненталната борса също предприе стъпки за поддържане на реда на пазарите, като намаляване на количеството какао, което търговците могат да закупят от борсата в Лондон. Така нареченият лимит за доставка преминава от 75 000 тона през май до 50 000 тона през юли и постепенно намалява, докато достигне 25 000 тона за декемврийския договор нататък.

Какво означава това за потребителите

Шоколадиерите правят всичко по силите си, за да компенсират по-високите разходи - повишаване на цените на дребно, намаляване на размера на опаковките, увеличаване на ефективността и прокарване на продукти с по-малко какао. Но тези промени са само началото: компаниите хеджират цените и осигуряват доставките много предварително, така че въздействието на новите, рекордно високи фючърси все още не е достигнало напълно до рафтовете на дребно. Производителите на шоколад вероятно ще видят тази инфлация за шест до 12 месеца, а след това и потребителите ще се изправят пред нея, според Bloomberg Intelligence.

Щипката ще бъде усетена и от преработвателите на шоколад и техните работници. Заводите в Гана са затваряни периодично поради недостиг на доставки. Големите преработватели на какао Barry Callebaut AG и Blommer Chocolate Co. също казаха, че ще затворят съоръжения и ще съкратят служители.

Кой печели, кой губи

По-високите цени са добри в дългосрочен план за фермерите, на които отдавна не се плаща. Но досега производителите в най-големите страни производителки в света също са тези, които пропускат пълните печалби на ралито. Това е така, защото правителствата на Кот д'Ивоар и Гана определят цените на какаото въз основа на продажбите, направени година по-рано. Фермерите в Кот д'Ивоар получават 1000 CFA франка на килограм, докато тези в Гана получават 20 928 седи на тон – и двете се равняват на около 1600 долара на тон. Производителите в Кот д'Ивоар настояват за повече заплащане за междинната реколта от април, но индустриалният регулатор на страната предложи цените да останат същите, съобщи Bloomberg.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на какао на стоктовите пазари.