Снимка: iStock

2023 г. беше разочароваща година за китайските акции. Но новата година не донесе новото начало, от което китайският фондов пазар отчаяно се нуждаеше. Това ново начало по-скоро може да дойде само с помощта на китайското правителство и политиците.

Икономисти и анализатори обаче не виждат признаци, че Пекин е готов да предприеме по-агресивните стъпки, необходими за стабилизиране на пазара на имоти - който представлява една четвърт от икономическата активност - и възстановяване на икономическото доверие в по-широк план след период на непостоянни политически мерки.

Доверието в икономическото възстановяване сред домакинствата, бизнеса и инвеститорите се влошава, както се отразява на китайския фондов пазар. iShares MSCI китайският борсово търгуван фонд (тикер: MCHI) е загубил 2% досега тази година, след спад от 11% през 2023 г. 

За сравнение, широкият щатски S&P 500 скочи с 24% миналата година. Търсачите на изгодни сделки, които се надяваха Пекин да се е поучил от миналите погрешни стъпки – като например суровите ограничения срещу Covid-19 и репресиите в интернет сектора – бяха разочаровани в края на декември, когато регулаторна агенция предложи ограничения върху онлайн игрите. Проекторегулацията накара китайските акции да се раздвижат и взриви представата, че правителствените репресии срещу интернет сектора са близо до своя край.

Проектът засили продължаващия риск от произволни политически мерки и засилена намеса в частния сектор, които възпрепятстваха възстановяването.

„Тази последна регулаторна грешка подкопа сигналите, които други части на правителството се опитваха да изпратят, показвайки, че предполагаемото завъртане към икономически растеж и далеч от идеологията и социалния контрол остава в най-добрия случай непълно“, пише Андрю Батсън от Gavekal Research в бележка до клиенти. Вместо това Батсън отбелязва, че китайският президент Си Дзинпин „е давал изключително ясни и последователни инструкции в продължение на много години, че икономическият растеж трябва да бъде намален по важност спрямо други политически приоритети“.

Наистина китайският лидер подготви страната за още предизвикателства, които предстоят в речта си в края на годината, като отбеляза: „По пътя напред ветровете и дъждовете са норма.“

Докато Пекин вероятно ще продължи да въвежда политики, насочени към стабилизиране на растежа, инвеститорите изглежда губят надежда за широкомащабни стимули, които биха могли да създадат повече импулс в икономиката и за драматичните политически действия, необходими за стабилизиране на закъсалия пазар на имоти.

В тази насока изследователският екип на J. P. Morgan за Азиатско-тихоокеанския регион в бележка до клиентите предупреждава, че пазарът на имоти едва ли ще достигне дъното тази година. Проблемът с имотите означава по-голямо внимание върху растящото дългово бреме на Китай – на ниво домакинства, местни власти и средни финансови институции.

От своя страна J.P. Morgan очаква регионалните банки да бъдат изправени пред нарастващ натиск. Това може да създаде още един канал за проблеми, тъй като регионалните банки доминират в банковата система, представлявайки повече от една четвърт от общите банкови активи или 87% от брутния вътрешен продукт, според J.P. Morgan.

Как да се справим с по-широките дългови проблеми на Китай вероятно ще доминира политическите дискусии тази година. Засега обаче има малък консенсус между икономисти и други в правителството: едната страна на дебата призовава за ограничаване на стимулите и инвестициите за подобряване на качеството на икономическия растеж, докато другата иска да поддържа 4% до 5% икономически растеж въпреки разходите.

Проблемът с дълга на Китай не е тайна. Но Майкъл Петис, професор по финанси в Guanghua School of Management на Пекинския университет, казва, че все по-малко хора осъзнават, че дългът е страничен продукт от тежките инвестиции от последните десетилетия, довели до прекомерно изграждане на имоти, инфраструктура и производство, които носят малка възвръщаемост.

Разграничението има значение, пише Петис в бележка за Global Source Partners, защото проблемите не произтичат от страната на пасивите в балансите на Китай, а от страната на активите. Сега Китай е изправен пред ситуация, в която трябва да признае, че реалната стойност на активите му в балансите от мостове, пътища и други проекти е по-малка от записаната — и не е достатъчна за обслужване на дълга.

„Отлагането на това признаване и съсредоточаването главно върху минимизиране на финансовите сътресения, както направи Япония през 90-те години, просто ще увеличи общите разходи за икономиката“, пише Петис.

Нито един от тези фактори няма вероятност да примами потребителите да харчат повече. Проучванията показват, че доверието на потребителите все още е слабо, като J.P. Morgan отбелязва, че слабото доверие може да е резултат от опасения за сигурността на работата и натиск за намаляване на заплатите за служители в сектори, които бяха обект на репресии миналата година, както и държавни служители, изправени пред подобни опасения.

Перспективите пред китайската икономика – и акциите – са силно зависими от политиката. Проблемът е, че пътят на политиката става все по-труден за прогнозиране!