Снимка: iStock

Лихвите в световен мащаб се повишиха с рекордни темпове, през последната година, в борбата срещу инфлацията. Защо обаче, не виждаме още рецесия? Това бе един от въпросите, който модераторът Георги Минев на панел „Международни пазари“, по време на форума „Силата на инвестициите“, зададе на участниците.

Ето какво каза Красимир Йорданов, Портфолио мениджър в Скай управление на Активи АД:

Първо трябва да кажем дефиницията за рецесия а именно - две последователни тримесечия спад на брутния вътрешен продукт и чувствително нарастване на безработица. В САЩ миналата година безработицата продължи да намалява. Тази година и догодина е възможно да се наблюдава чувствително увеличение на безработица. 

Защо обаче нямахме досега свиване на бизнеса и активността въпреки това, че имаме безпрецедентно увеличение на лихвите, което е може би най-бързото в историята? Отговорът се крие в това – всеки икономически цикъл е различен. Поради тази причина очакваме и различни резултати. Има три направления и графики, които обясняват забавянето на рецесията. 

Първо – по направление на обърнатата крива на доходността, която се приема като предвестник на предстояща рецесия. Защо? Защото банките се финансират с краткосрочен ресурс, за да дават дългосрочни кредити. Когато плащат повече в краткосрочен план, от това, което получават от заетите средства в дългосрочен, това предвещава загуби за тях. От там се свива кредитирането и от там се забавя икономическата активност. 

Видяхме, че до преди няколко месеца кредитите в САЩ продължаваха да се увеличават, това въпреки рекордно обърната крива, която е при доста високи отрицатлени нива. Трансмисията на парична политика по отношение на лихвите от централната банка към банковата система и депозити не е право пропорционална и ако заменим лихвената крива, като на мястото на 3-месечните или 2-годишните облигации, поставим лихвите по банковите депозити, ще видим, че лихвената крива далеч не е обърната.

От друга страна целия икономически цикъл беше основан не на кредитиране, а на печатане на пари през фиска, поради ковид пандемията, която засегна хората в социален аспект също. Правителството по целия свят раздаваше пари „на калпак“, съчетано с това, че хората не можеха да излизат и да харчат и това на практика увеличи норма на спестявания. След края на пандемията, хората започнаха да харчат тези натрупани спестявания. Изследвания сочат, че до края на годината тези спестявания ще се изчерпят и можем да видим по-сериозно забавяне в началото на следващата година. Най-вероятно ще видим и забавяне на инфлацията.

На следващо място, въпреки рязкото покачване на лихвите, факт е, че 75%-80% от ипотечните кредити в САЩ са дългосрочни 30-годишни с фиксирани лихви. Собствениците на имоти са ги заключили при ниски нива и затова лихви от 7% все още не ги притесняват. Разбира се, в даден момент това ще започне да тежи, но все още не сме стигнали до там.

И на трето място – компаниите отново се финансират най-често с дългосрочни облигации, с фиксирана доходност и купони. Увеличаването на лихвите все още не оказва съществен натиск върху техните дългове и плащания в баланса, поради тази причина. Да, факт е, че когато падежират тези кредити, компаниите ще трябва да ги финансират при по-високи лихви. Но статистиката сочи, че близо половината от тези дългове падежират след 2030-та година. Това прави проблемът с повишението на лихвите не толкова критичен в момента, поне на ниво корпоративен дълг.

Инфлацията сега и през 70-те години е съвсем различна. Като цяло, когато я има, индустриалните суровини се представят много добре, както и енергийните, които са били част от проблема поради прекъсвани на доставки. В момента е различно. Имаме един слон в стаята – Китай, който има доста сериозни икономически проблеми. Страната се опитва да си пренастрои модела - от огромни инвестиции в имоти и инфраструктурни обекти, към по-умерени инвестиции и икономически растеж, за който не знаем от къде ще дойде. 

Китай, сам по себе си, отговаря за половината от световно търсене на много суровини. При пренастройка търсенето на суровините… поради тази причина нямаме ръст на суровините до момента. 

Има и разминаване, защото златото е винаги зависещо от геополитически събития. Въпреки това, ако не беше кризата с Израел, най-веряотно златото щеше да продължи да пада, тъй като имаме ръст на реалните лихви, което натиска цената на златото. Заради несигурността обаче, всички инвеститори и централни банки продължават да купуват злато. При инфлация инструментите с фиксиран доход страдат. Тяхната цена се определя от икономическия растеж и инфлацията. Когато има увеличение на инфлация, цените им падат. Стигаме до интересен актив акциите, каква е разликата от 70-те и 80-те със сега. Съществената разлика е, че факторите зад инфлацията този път са различни.

Фopyмът „Cилaтa нa инвecтициитe“ ce ocъщecтвявa c пoдĸpeпaтa нa: Соnсоrd Аѕѕеt Маnаgеmеnt, Fіbаnk, Теlеmаtіс Іntеrасtіvе, UnіСrеdіt Вulbаnk, „Инвecтбaнĸ“ AД.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи