Снимка: iStock

Централната банка на Турция повиши в четвъртък основния си лихвен процент с 250 базисни пункта до 17,5%, което е под прогнозите на анализаторите, тъй като паричните политици на страната се впускат в дълга и болезнена мисия за справяне с двуцифрената инфлация.

Турската лира падна с около половин процентен пункт спрямо долара след новините, търгувайки се на 26,92 за зелените пари. 

По-рано тази седмица лирата достигна ново рекордно ниско ниво от 26,9 спрямо долара заради опасенията на пазара, че предстоящото увеличение на лихвите ще бъде по-малко от очакваното. Тази година валутата е загубила 30% от стойността си спрямо долара.

През юни Турция вдигна лихвения си процент за първи път от повече от две години, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган назначи политици, които обещаха да приложат икономическата ортодоксална политика, за да обърнат картината на инфлацията.

Турция стабилно понижи основния си лихвен процент от 19% в края на 2021 г. до 8,5% през миналия март, докато инфлацията нарасна, надхвърляйки 80% в края на 2022 г. и намалявайки до малко под 40% през юни.

Традиционната икономическа теория твърди, че лихвените проценти трябва да бъдат повишени, за да се охлади инфлацията, но Ердоган - самопровъзгласил се за "враг" на лихвените проценти, който нарича инструмента "майката на всяко зло" - гласно подкрепи стратегия за понижаване на лихвените проценти вместо това.

Неортодоксалният подход на Ердоган към лихвените проценти - той вярва, че по-ниските лихвени проценти водят до по-ниска инфлация - остави пазарите подчинени на непредсказуема комбинация от “ad hoc” регулации и намеси, с нови мерки, въведени неофициално и почти ежедневно. Те също накараха инвеститорите да избягат, като общите чуждестранни притежания на турски акции и облигации намаляха с около 85%, или близо 130 милиарда долара, от 2013 г. насам.

„Очевидно е, че настоящият икономически модел не работи“, каза Бурак Четинчекер, паричен мениджър в Strateji Portfoy в Истанбул. „Ердоган вероятно също е наясно с това и е вероятно скромен преход към ортодоксална политика в близко бъдеще, защото в противен случай не е устойчив. Всеки сигнал към това ще бъде приветстван от пазара.“

Политиките също бяха скъпи, като централната банка похарчи близо 200 милиарда долара през последната година и половина, за да подкрепи лирата, нетните валутни резерви станаха отрицателни, а инфлацията скочи над 80% миналата година, преди да падне до 40% през юни.