Снимка: iStock

Хедж фондовете не бяха много популярна тема сред финансовите журналисти само преди десетина години. В днешно време обаче, четем поне дузина истории за тях всеки ден. Въпросът е – познавате ли достатъчно добре тези инвестиционни схеми? 

Сега ще ви представя няколко неща за хеджфондовете, които може и да не знаете...

Не трябва да сравнявате възвръщаемостта на хедж фондовете с възвръщаемостта на индекса S&P 500

В наши дни хедж фондовете имат около 50-60% нетна дължина. Ако пазарът падне с 36%, средният хедж фонд вероятно ще падне с около 18-21% поради спада на пазара. Това е, което наблюдавахме през 2008 г. Ако пазарът се покачи с 30%, средният хедж фонд вероятно ще се повиши само с 15-18%. Изобщо не е изненадващо да се види, че хедж фондовете се представят по-слабо на бичи пазар и надминават на мечи пазар. Това е и тяхната функция, която е заложена в самите им имена – да хеджират (застраховат инвеститорите) срещу негативен развой на събитията. Разбира се, това си има своята цена и яде от потенциалната бъдеща доходност.

Има три компонента на нетната възвръщаемост на хедж фондовете: възвръщаемост, която е функция на бета експозицията, необичайна възвръщаемост, генерирана поради уменията на мениджъра на фонда (това се нарича алфа) и такси за управление и ефективност. 

Ако разпределите 50-60% от портфолиото си за индексен фонд, можете лесно да копирате доста точно средната възвръщаемост на хедж фондовете. Мениджърите на хедж фондове генерираха висока едноцифрена алфа до 2005 г. Съвсем наскоро средната алфа, генерирана от среден хедж фонд, падна под нулата. Това е приблизително, но други методи вероятно ще дадат подобни резултати. Анализът използва „нетна възвръщаемост на хедж фондовете“. Това означава, че мениджърите на хедж фондове не могат да генерират достатъчно алфа, за да оправдаят изключително високите си такси за управление и ефективност. С други думи, ако бяхте отделили 50-60% от портфолиото си за индексен фонд и запазихте останалата част в съкровищни бонове, щяхте да надминете средния инвеститор в хедж фонд с няколко процентни пункта на година през последните няколко години.

Уорън Бъфет никога не споменава това, но той е един от първите мениджъри на хедж фондове, които отключиха тайните на успешното инвестиране на фондовия пазар. 

Бъфет стартира своя хедж фонд през 1956 г. с начален капитал от $105 100. Тогава те не се наричаха хедж фондове, а „партньорства“. Уорън Бъфет вземаше 25% от всички доходи над 6%.

Например индексът S&P 500 е донесъл 43,4% през 1958 г. Ако хедж фондът на Уорън Бъфет не е генерирал превъзходство (т.е. тайно инвестиран като индексен фонд), Уорън Бъфет щеше да прибере една четвърт от 37,4% свръхдоходност. Това би било 9,35% в „такси“ на хедж фонда.

Всъщност Уорън Бъфет не успя да победи индекса S&P 500 през 1958 г., върна само 40,9% и прибра 8,7 процента от него като „хонорари“. Неговите инвеститори нямаха нищо против, че той се представи по-слабо от пазара през 1958 г., защото победи пазара с голяма разлика през 1957 г. През тази година хедж фондът на Бъфет възвърна 10,4% и Бъфет взе само 1,1 процентни пункта от това като „такси“. Индексът S&P 500 загуби 10,8% през 1957 г., така че инвеститорите на Бъфет всъщност бяха развълнувани да победят пазара с 20,1 процентни пункта през 1957 г.

Между 1957 г. и 1966 г. хедж фондът на Уорън Бъфет е възвръщал 23,5% годишно след приспадане на годишните такси от 5,5 процентни пункта на Уорън Бъфет. Индексът S&P 500 генерира средна годишна възвръщаемост от само 9,2% през същия 10-годишен период. 

Инвеститор, който инвестира 10 000 долара в хедж фонда на Уорън Бъфет в началото на 1957 г., видя капитала си да се превръща в 103 000 долара преди такси и 64 100 долара след такси (това означава, че Уорън Бъфет е направил над 36 000 долара такси от този инвеститор).