Снимка: iStock

Напоследък финансовите пазари вдигат тревожни сигнали за китайската икономика. Това е така, защото високите очаквания за стабилно възстановяване след Covid до голяма степен не се оправдаха.

Но анализатори казаха, че Уолстрийт е твърде късоглед и не гледа дългосрочно.

Растежът на втората по големина икономика в света се ускори до 4,5% през първото тримесечие от 2,9% през четвъртото тримесечие след облекчаването на ограниченията за COVID в края на миналата година.

Но по-нови данни сочат забавяне на растежа на продажбите на дребно, както и спад в продажбите на жилища, индустриалното производство и инвестициите в дълготрайни активи.

Това разочарова инвеститорите, надяващи се на по-голямо възстановяване след COVID и накара Wall Street да намали прогнозите си за растеж за цялата година. Притесненията за китайската икономика обхванаха пазарите.

По-рано този месец юанът падна над психологически важно ниво от 7 юана за долар за първи път тази година. Цената на медта, за която някога се очакваше значителен ръст поради голямото търсене от китайски фабрики, удари четиримесечно дъно в средата на май.

Междувременно акциите на луксозните марки, които разчитат на потребителската база в Китай, започнаха да се сриват поради стагнираща активност.

Китайските пазари на акции не бяха имунизирани срещу забавяне на представянето, тъй като индексът CSI 300 продължи да се понижава тази седмица. В края на април намаляващите надежди за допълнителни стимули доведоха до спад на индексите в Шенжен и Шанхай с 519 милиарда долара само за една седмица.

Застойното представяне накара Ручир Шарма от Rockefeller International да нарече разказа за отскок „шарада“.

Но за един анализатор нарастващият песимизъм около китайската икономика може да произтича повече от нереалистично високите очаквания и тенденцията на Уолстрийт да дава приоритет на непосредствените показатели пред дългосрочните перспективи.

„В някои отношения съжалявам за тези хора, защото всеки път, когато китайците публикуват някакви данни, те трябва да кажат нещо за това“, каза Никълъс Ларди от Института за международна икономика Питърсън пред Insider.

Повишените очаквания може да се дължат на отговора на Китай на финансовата криза от 2008 г., когато Пекин вдъхна икономиката с масивни стимули и постигна двуцифрен растеж, каза Дънкан Ригли от Pantheon Macroeconomics.

Това обаче доведе и до огромен дългов махмурлук, за разрешаването на който Китай работи през по-голямата част от последното десетилетие. Така че докато търсенето се забавя, ограничаването на растежа на дълга е еднакво приоритетно за партийните лидери, каза той.

Страната си постави по-консервативна цел за растеж от 5% през март, която и двамата анализатори смятат за постижима. Въпреки че страната ще избегне пълномащабни стимули за постигане на целта, тя разполага с редица инструменти, за да гарантира, че растежът продължава да тиктака нагоре.

Независимо от целта си да ограничи дълга, Китай може да увеличи наличността на евтини заеми за сектори в нужда, както и да вдигне квотата за кредитиране за трите основни банки, като същевременно им позволи да инвестират в местни проекти, каза Ригли.

Ако това не е достатъчно, той отбеляза, че Народната банка на Китай може да облекчи финансовите условия по-късно през годината, като например намаляване на съотношението на задължителните резерви за банките.

Но младежката безработица остава висока, докато повишеният геополитически риск може да лиши достъпа на Китай до чуждестранни технологии.

А частните инвестиции, основен източник на растеж в Китай, почти се сринаха през последните 15 месеца, каза Ларди.

Това може да е свързано със стриктното регулиране на китайския бизнес, тъй като президентът Си Дзинпин разширява ролята на държавата на пазара, разубеждавайки собствениците на фирми да инвестират в техните фирми, каза той.

„Това е единственият голям негативен фактор, за който се тревожа повече от всички други неща, за които говорихме. Защо частните инвестиции са толкова слаби?“ попита още Ларди.

Още по темата:

Китайските индекси наближават "мечи пазар"