Снимка: iStock

Японската йена падна най-много от март 2020 г. спрямо щатския долар, след като Централната банка на Япония продължи да облекчава агресивно паричната политика, отклонявайки се още повече от все по-ястребовата позиция на Федералния резерв.

Йената падна с цели 2.5% до 125.09 спрямо долара в понеделник, най-слабото от август 2015 г., преди да намали някои загуби до търговия близо до 123.85 йени. Банката на Япония предложи за първи път да закупи неограничено количество 10-годишни държавни облигации през следващите три дни, ограничавайки доходността на фона на глобалната разпродажба на дълга и подкопавайки привлекателността на валутата. 

В същото време Фед повиши лихвените проценти по-рано този месец и даде сигнал, че ще последва още затягане, за да ограничи растящата инфлация.

Ангажиментът на управителя на Банката на Япония Харухико Курода да продължи със стимулите доведе до най-големия спред между бенчмарк доходността на САЩ и Япония от 2019 г. 

Йената е намаляла с над 7% спрямо долара досега тази година, което е най-много сред основните конкуренти, и анализатори казват, че увеличаващият се диференциал в лихвените проценти ще отслаби допълнително валутата.

„Докато глобалната доходност продължава да нараства и Японската централна банка обещава неограничена подкрепа за своя пазар на облигации, натискът върху йената да поевтинява продължава“, каза Джон Харди, ръководител на валутната стратегия в Saxo Bank A/S. „Следващата голяма съпротива в графиката USD/JPY е близо 20-годишният връх от 2015 г. при 125.86 йени“.

Спредът между бенчмарк доходността на САЩ и Япония е скочил с около 70 базисни пункта тази година до 2.25%. Инвеститорите се подготвят за допълнителни загуби в краткосрочен план. Едномесечните обръщания на риска, показател за позициониране на пазара на опции, са най-ниските спрямо йената от 2015 г.

Вносител на енергия

Излагането на Япония на по-високи цени на петрола като нетен вносител означава, че йената също е загубила част от блясъка си на убежище и не е успяла да се възползва от пристъпите на нежелание за риск от войната в Украйна. Това изостри слабото ѝ представяне, особено спрямо валутите на страните производителки на суровини.

„Неотдавнашното подобрение в настроенията на глобалните инвеститори към риска, по-високата доходност извън Япония и продължаващият натиск върху цените на суровините се оказва мощен микс за слабостта на йената в краткосрочен план“, каза Лий Хардман, валутен анализатор в MUFG.

Пазарите спекулират относно политическите последици от движенията на йената, като икономисти от JPMorgan Chase & Co заявиха, че това може да накара Банката на Япония да промени рамката си за контрол на кривата на доходност, която има за цел да ограничи 10-годишната доходност на държавните облигации. В понеделник Ейсуке Сакакибара, бившият висш валутен служител на нацията, каза пред „Ройтерс“, че Япония трябва да се намеси на валутните пазари или да повиши лихвените проценти, за да помогне за поддържане на йената, ако падне под 130 за долар.

Все пак гуверньорът Курода каза, че в миналото е била необходима стабилна инфлация, за да предизвика промяна в политиката на централната банка, а не слабост на йената. Главният секретар на японския кабинет Хирокадзу Мацуно каза в понеделник, че правителството обръща голямо внимание на тенденциите на валутните пазари, включително неотдавнашното обезценяване на йената.

„Бързият срив на йената, който наблюдаваме от началото на март, вероятно е бил твърде голям дори за вкуса на Банката на Япония“, каза Улрих Лойхтман, ръководител на валутните изследвания в Commerzbank AG. „Не трябва обаче да забравяме: Банката на Япония наистина трябва да подкрепя слабата йена“.

Още по темата:

Курода: Слабата йена може да навреди на японските домакинства