Снимка: iStock

Рискът от рецесия нараства и един виден сенатор смята, че Федералният резерв и високите нива на инфлация биха били виновни, ако икономиката изпадне в рецесия.

„Бих бил по-загрижен за рецесия, когато Фед започне да вдига лихвените проценти“, каза сенатор Майк Браун за Yahoo Finance Live. "Когато отприщиш огнена буря от инфлация, каквато не сме виждали от десетилетия, няма лесно лекарство."

Очаква се Федералният резерв да започне да повишава лихвените проценти през март на фона на покачващите се цени на храна, енергия и имоти. Наблюдателите на Фед в Goldman Sachs и Bank of America смятат, че управляващият орган може да увеличи лихвите седем пъти тази година, за да се бори с инфлацията, отчасти предизвикана от скокове в търсенето по време на пандемията.

Но този агресивен ход за контролиране на инфлацията може да предизвика икономическо забавяне.

„Истинската „болка“ започва през 2023 г., когато паричната политика преминава от добавяне на 0,6% към БВП към изваждане на 0,3%. Макар че забавянето на растежа е значително през 2023 г., вероятно не е достатъчно, за да постави американската икономика в рецесия“, каза Анета Марковска, главен финансов икономист на Jefferies.

Мениджърите на фондове смятат, че тази година на фондовия пазар може да се появи поне "страх от рецесия", тъй като Фед ще повишава лихвените проценти и геополитическите рискове остават повишени.

„Страхът от предстояща рецесия най-добре се отиграва чрез дълги облигации – къси стоки“, се казва в последното проучване на мениджъра на фонда на Bank of America.

Положителната страна е, че мениджърите на фондове не очакват техническа рецесия тази година (12% от анкетираните виждат рецесия) – по-скоро се тревожат дали някой подобни страхове потенциално ще ударят пазарите.

Браун добави: "Значи не сме били тук от 80-те години на миналия век, с инфлацията. Знаем, че трудното лекарство е по-високите лихвени проценти. Това би било фиаско сега с целия дълг, вграден в икономиката, особено чрез правителството."

„Пазарът търгува на тема стагфлация“, каза Анета Марковска, главен финансов икономист в Jefferies. „Има идеята, че тези увеличения на цените ще доведат до унищожаване на търсенето, ще доведат до грешка в политиката и в крайна сметка това ще забави растежа.“

От своя страна, Марковска смята, че търговията, която изпрати 10-годишна доходност на хазната, от пика от около 1.75% в края на март до около 1.18% по-рано тази седмица, е била грешка. Доходността се търгува срещу цената, така че спадът там означава, че инвеститорите изкупуват облигации и тласкат цените нагоре.

Тя очаква силното потребление и предстоящото изригване на предлагането, което обръща сегашното тясно място, което изтласка цените до най-високите си нива от преди финансовата криза през 2008 г., като генериращо много инерция за поддържане на растежа, без да генерира инфлация. Марковска вижда Федералният резерв да остава встрани поне до 2023 г., въпреки неотдавнашните пазарни коментари, че централната банка ще започне да повишава лихвените проценти в края на 2022 г.

„Консенсусът прогнозира 3% ръст. Мисля, че бихме могли да нараснем от 4% до 5% през следващата година“, каза Марковска. „Потреблението не само е все още много здраво, но в даден момент ще имате масивно възстановяване на запасите. Дори ако търсенето спадне, предлагането има толкова много да навакса. Ще видите майката на всички цикли на възстановяване."

Пазарът на облигации, който обикновено се разглежда като по-трезвия компонент на финансовите пазари, за разлика от волатилния фондов пазар, не изглежда толкова убеден в тази теза.

Още по темата:

Щатските държавни облигации – между очакванията за слаб растеж и инфлация