Снимка: iStock
Поне половината от огромния правителствен дълг на Япония всъщност не съществува. Дори и да съществува, страната се нуждае от още много.
Това са два от аргументите, които могат да бъдат чути в Токио на фона на подготовката на най-задлъжнялата страна в богатия свят за още един рунд харчове в размер на стотици милиарди тази есен, пише The Wall Street Journal. Страната на изгряващото слънце често играе ролята на пионер на политики, които по-късно достигат и най-голямата икономика в света, САЩ. Японската централна банка първа въведе нулеви лихви и започна да купува огромни количества правителствени облигации в опит да стимулира икономиката - инструменти, които по-късно бяха въведени и в САЩ, както и на други места по света.
Япония е на първа позиция и по дълг, като задълженията надхвърлиха размера на икономиката за първи път преди около две десетилетия. Сега и най-голямата икономика в света преминава този праг, а Конгресът обсъжда още трилиони долари разходи.
Централното правителство в Токио вече е задължено да плати почти $10 трлн. на кредиторите си. Изглежда като невероятно огромна сума за правителство, което събира под $600 млрд. данъци всяка година. Но днес икономистите говорят повече за риска от тегленето на твърде малко нови заеми.
Такуджи Аида, икономист в Okasan Securities, смята, че правителството трябва да увеличи разходите с около 30 трлн. йени, или $270 млрд., всяка година в близко бъдеще, разширявайки годишния си бюджет с 30 процента. Парите са нужни, казва той, защото компаниите забавиха икономическия растеж, стоейки върху спестявания - преди Covid-19 и особено сега. Потребителите също са предпазливи и това оставя правителството като единствен играч, който може да повиши търсенето и да извади икономиката от тази ситуация.
За поддържниците на високите разходи в страната има две основни опорни точки относно дълга. Първо, той е деноминиран в собствената валута на Япония. Второ, около половината се дължи на централната банка, част от същото правителство.
Заемайки само в йени, Япония си прилича със САЩ и се различава от Гърция, например, чийто дълг е в евро - валута, която Атина не може да контролира. Централната банка може да принтира пари при нужда страната да се разплати с кредиторите си.
Сред тези поддръжници е доскорошният министър Санае Такаичи, която наскоро съобщи, че ще се кандидатира срещу премиера Йошихиде Суга в опит да застане начело на Либералдемократическата партия. Разбира се, създаването на твърде огромно количество много пари ще генерира инфлация. Такаичи твърди, че програмата ѝ ще работи до достигането на 2% повишение на цените годишно, при 0% днес. Дългът е и евтин, тъй като над пазара винаги стои централната банка.
Източник: Money.bg
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.10 | ▼0.05% |
| USDJPY | 159.25 | ▼0.17% |
| GBPUSD | 1.32 | ▼0.07% |
| USDCHF | 0.84 | ▼0.09% |
| USDCAD | 1.43 | ▲0.08% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 50 855.50 | ▼0.26% |
| S&P 500 | 7 372.28 | ▼0.56% |
| Nasdaq 100 | 27 178.10 | ▼1.00% |
| DAX 30 | 26 075.50 | ▼0.25% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 64 340.10 | ▼0.83% |
| Ethereum | 1 800.36 | ▼1.22% |
| Ripple | 0.98 | ▼0.37% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 83.66 | ▼1.13% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 92.58 | ▼0.94% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 785.40 | ▼1.68% |
| ПшеницаUSd/bu. | 590.62 | ▼0.87% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 105.68 | ▲0.26% |
| Germany Bund 10 Year | 121.98 | ▲0.04% |
| UK Long Gilt Future | 84.84 | ▼0.05% |