Снимка: iStock

Очаква се БВП на еврозоната да нарасне през 2019 година с 1.1% спрямо предишна прогноза за ръст от 1.2%, с 1% през 2020 година спрямо предишна прогноза за повишение с 1.3% и с 1.3% през 2021 година спрямо 1.4%, според юлското проучване. Това показва последно тримесечно проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ) сред водещи външни експерти, цитирано от "Ройтерс".

Анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори също така очакват, че инфлацията в еврозоната (хармонизираният индекс на потребителските цени HICP) ще нарасне с 1.2% през 2019 година, вместо с 1.3%, според прогнозата през юли, с 1.2% през 2020 година вместо с 1.4% и с 1.4% през 2021 година вместо с 1.5%, като в същото време прогнозата за дългосрочната инфлация в еврозоната остава непроменена - на ниво от 1.7%.

Според проучването, нивото на безработица в еврозоната през 2019 година ще достигне до 7.6% (без промяна спрямо предишното проучване през юли), след което ще се понижи до 7.5% през 2020 спрямо 7.4%, според предходното проучване и до 7.4% през 2021 година спрямо 7.3% предишното проучване. В същото време анкетираните анализатори повишиха слабо и очакванията за нивото на безработица в дългосрочен план до 2023 година до 7.4% от 7.3% според юлското проучване.

Данните допълнително подчертават предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ при опитите на централната банка да върне инфлацията в еврозоната към средносрочното целево ниво от малко под 2 на сто.

Проучването е проведено сред 53-ма професионални анализатори в периода между 1-ви и 7-и октомври. Проучването се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка.

В четвъртък ЕЦБ запази без промяна водещите си лихви и мерките за стимулиране на икономиката на последното заседание под ръководството на Марио Драги.

ЕЦБ обяви, че от 1-ви ноември ще поднови програмата си за покупки на дълги книжа, известна като "количествени улеснения", като ежемесечно ще купува еврооблигации в размер на 20 млрд. евро, "докато това е необходимо". Предишната програма за "количествени улеснения" беше за 2.6 трлн. евро.

Припомняме, че Европейският парламент одобри назначаването на Кристин Лагард на поста председател на Европейската централна банка. С 394 гласа „за“, срещу 206 гласа „против“ и 49 гласа „въздържал се“, евродепутатите дадоха своята подкрепа за кандидатурата на Лагард за следващ председател на Европейската централна банка.

Кристин Лагард трябва да замести настоящия председател на Европейската централна банка Марио Драги на 1 ноември тази година.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?