Снимка: iStock

След осем години начело на Европейската централна банка днес Марио Драги ще ръководи за последен път заседанието на управителния съвет във Франкфурт преди да отстъпи поста на Кристин Лагард, пише CNBC.

Повечето анализатори не очакват на заседанието да се вземат ключови решения за политиката на Франкфурт, а по-скоро технически.

ЕЦБ се стреми да постигне ниво на инфлация в еврозоната от „близо, но под 2% в средносрочен план“. В същото време засилените икономически предизвикателства, като търговската война, Brexit и по-слабите производствени данни оказват допълнителен натиск върху централната банка да действа.

ЕЦБ обяви, че от 1-ви ноември ще поднови програмата си за покупки на дълги книжа, известна като "количествени улеснения", като ежемесечно ще купува еврооблигации в размер на 20 млрд. евро, "докато това е необходимо". Предишната програма за "количествени улеснения" беше за 2.6 трлн. евро.

Наскоро Драги коментира някои от основните рискове, пред които е изправена еврозоната, включително рискът от Brexit без сделка, който нараства. Той също така заяви, че ЕЦБ би могла да направи още за стимулирането на инфлацията, ако това бъде необходимо. Той отново призова правителствата от еврозоната да подкрепят усилията му за фискалните разходи.

"В момента по-големите държавни разходи са много по-спешни от преди, за да се балансира глобалната разхлабваща парична и лихвена политика", заяви Драги пред "Файненшъл таймс".

Той подкрепи предложението на френския президент Еманюел Макрон за фискални трансфери между членовете на еврозоната, или за т.нар. общ бюджет на еврозоната, за да се засили дългосрочното бъдеще на единната валута.

Освен това Драги подчерта, че за еврозоната е необходима дългосрочна отдаденост на идеята за фискален съюз, за да може тя се конкурира с други световни икономически сили.

"За да имаме по-силен Икономически и паричен съюз (EMU), се нуждаем от общ бюджет на еврозоната. Очевидно e, че политическият дебат по този въпрос има все още да извърви дълъг път, но аз съм оптимист", отбеляза Драги.

Отрицателните лихви също ще останат част от управлението на Драги, като това е и една от най-спорните политики на централната банка под негово ръководство.

Припомняме, че Кристин Лагард беше номинирана на 2 юли за поста ръководител на ЕЦБ. 63-годишната Лагард е бивш френски финансов министър, който през 2011 г. стана първата жена, която оглави базирания във Вашингтон Международен валутен фонд. Тя изигра важна роля в осигуряването на спасителни мерки за икономиките в Европа, особено в Гърция, след финансовата криза от 2008 г. Преди това Лагард е работила и в частния сектор като адвокат по антитръстови въпроси, ставайки партньор и след това първата жена председател на базираната в Чикаго адвокатска кантора Baker McKenzie.

Европейският парламент одобри назначаването на Кристин Лагард на поста председател на Европейската централна банка. С 394 гласа „за“, срещу 206 гласа „против“ и 49 гласа „въздържал се“, евродепутатите дадоха своята подкрепа за кандидатурата на Лагард за следващ председател на Европейската централна банка.

Кристин Лагард трябва да замести настоящия председател на Европейската централна банка Марио Драги на 1 ноември.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?