Снимка: Pixabay
До 3.6% ръст на българската икономика през 2019 година и задържане до същата ниво и през 2020 година очаква Европейската комисия в обявената днес в Брюксел зимна прогноза за ЕС. В предишната си есенна прогноза, обявена в началото на ноември миналата година, очакванията за настоящата година бяха по-високи - ръст на БВП с 3.7 на сто и забавяне до 3.6% през следващата.
Вижте още: 3.5% ръст на българската икономика очаква Европейската комисия през 2018 година
Като основание за занижената си прогноза, Европейската комисия посочва загубите за предходната година. Основният двигател на това забавяне е намаляването на износа поради по-слабото външно търсене от големите търговски партньори на България в ЕС и Турция, както и някои специфични за отделните страни събития.

Според анализаторите от Брюксел, тенденциите в националната икономика като цяло са били положителни, а увеличаването на заплатите продължило да стимулира растежа на частното потребление. В същото време възстановеното използване на инвестиционното финансиране от ЕС дава тласък на растежа на инвестициите. Данните от проучването сочат нарастващи поръчки и по-висока производителност, което предполага, че растежът на БВП ще се възстанови през следващите тримесечия.
Затягането на пазара на труда и допълнителните увеличения на заплатите в публичния сектор следва да осигурят постоянна подкрепа за частното потребление и през 2019 г. Очаква се също частните и публичните инвестиции да останат силни благодарение на ниските лихва и финансирането от ЕС. Затова и есеннта прогноза е намалена само с 1 пр. п.
Сегашният модел на растеж предполага сравнително слабо въздействие от външни шокове и се очаква износът да доведе до умерено възстановяване. Рисковете за икономическите перспективи се отклоняват надолу и основно произтичат от възможността за по-слабо търсене на основните експортни пазари.
Ценовият натиск се увеличи през 2018 г. и общата инфлация достигна 2,6% през миналата година, посочват от Европейската комисия. Това се дължи на повишаването на цените на енергията, докато силното вътрешно търсене и увеличаването на непреработените цени на храните, поради разочароващата реколта, са добавили инфлационен натиск. Въпреки подкрепата за силно търсене и висок ръст на заплатите, инфлацията се очаква да спадне до 2,0% през 2019 г., главно в резултат на базови ефекти, а след това да се успокои още повече до 1.8% през 2020 г., прогнозират за България анализаторите от Брюксел.
Оценките на еврокомисарите
При представяне на прогнозата в Брюксел Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „През 2019 г. се очаква всички държави от ЕС да продължат да отбелязват растеж, което означава повече работни места и просперитет. Прогнозите ни обаче бяха коригирани в посока намаляване, по-специално за най-големите икономики от еврозоната. Това е отражение на външните фактори, като напрежението в търговията и забавянето на икономиката в бързо развиващите се пазари, по-конкретно в Китай. В някои държави от еврозоната отново се появиха опасения по отношение на връзката между банките и държавата, както и устойчивостта на дълга.
Перспективата, свързана с хаотично излизане на Обединеното кралство от ЕС, води до допълнителна несигурност. Отчитането на тези нарастващи рискове е само част от работата.
Останалата част е свързана с подбирането на правилната комбинация от политики, като улесняване на инвестициите, удвояване на усилията за провеждането на структурни реформи и запазване на разумните фискални политики."
На свой ред Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, посочи: „След върховите стойности през 2017 г., забавянето в темпото на икономиката на ЕС се очаква да продължи през 2019 г. с ръст от 1,5 %. Това забавяне следва да бъде по-силно от есенната прогноза, особено в еврозоната, поради несигурността в световната търговия и някои вътрешни фактори в най-големите икономики от ЕС. Основните икономически показатели на Европа продължават да са солидни и постоянно получаваме добри новини, по-специално в областта на работните места. Очаква се растежът постепенно да се засили през втората половина на тази година и през 2020 г."
Как ще бъде в ЕС
През 2019 г. Европейската комисия очаква икономика на ЕС да нарасне за седма поредна година, като е налице прогноза за растеж за всички държави членки. Като цяло се очаква темпото на растеж да бъде умерено в сравнение с високите нива през последните години, а перспективите се характеризират с висока степен на несигурност.

Икономически растеж
През втората половина на миналата година икономическата активност намаля, тъй като растежът на световната търговия се забави, несигурността засегна доверието, а резултатите в някои държави членки бяха засегнати неблагоприятно от временни вътрешни фактори, като смущения в производството на автомобили, социално напрежение и несигурност, свързана с фискалната политика. В резултат на това растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) както в еврозоната, така и в ЕС, намаля на 1,9 % през 2018 г. спрямо 2,4 % през 2017 г. (есенната прогноза - 2,1 % за ЕС-28 и еврозоната).
Икономическата динамика от началото на тази година бе ниска, но основните фактори останаха стабилни. Икономическият растеж ще продължи, макар и по-умерено. Европейската икономика ще продължи да се възползва от подобрени условия на пазара на труда, благоприятни условия за финансиране и леко експанзионистична фискална позиция. Понастоящем БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,3 % през 2019 г. и с 1,6 % през 2020 г. (есенната прогноза - 1,9 % през 2019 г.; 1,7 % през 2020 г.). Прогнозата за растежа на БВП на ЕС също бе занижена на 1,5 % през 2019 г. и на 1,7 % през 2020 г. (есенната прогноза - 1,9 % през 2019 г.; 1,8 % през 2020 г.).
Сред големите държави членки корекциите за намаляване на растежа през 2019 г. бяха осезаеми в Германия, Италия и Нидерландия. В много държави членки продължава е налице благоприятно стабилно вътрешно търсене, подпомагано също така и от фондовете на ЕС.
Инфлация
Инфлацията на потребителските цени в еврозоната намаля към края на 2018 г. поради резкия спад в цените на енергията и по-ниската инфлация на цените на храните. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе слаба през годината въпреки по-бързия растеж на заплатите. Общата инфлация (ХИПЦ) достигна средно 1,7 % през 2018 г., което е повече от 1,5 % през 2017 г. Поради това, че понастоящем допусканията за цените на петрола за тази и следващата година са по-ниски от тези през есента, инфлацията в еврозоната се очаква да остане умерена на равнище от 1,4 % през 2019 г., преди да се увеличи слабо до 1,5 % през 2020 г. За ЕС прогнозата за инфлацията е средно 1,6 % за тази година, след което се увеличава на 1,8 % през 2020 г.
Несигурност
Налице е висока степен на несигурност, свързана с икономическите перспективи, поради което са налице рискове по отношение на прогнозите. Напрежението в областта на търговията, което от известно време насам влияеше отрицателно на нагласите, намаля донякъде, но все още предизвиква загриженост. Китайската икономика може да се забави по-рязко от очакваното, а световните финансови пазари и много от бързо развиващите пазари са податливи на резки промени в глобалното усещане за риск и очакванията за растежа. За ЕС процесът „Brexit" продължава да бъде източник на несигурност.
За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане за 2019 г.
В светлината на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху протичащия в момента процес в рамките на процедурата по член 50.
Още по темата:
Eврокомисията увеличи прогнозата си растежа на българската икономика
Еврокомисията запази прогнозата си за 2,9% ръст на българската икономика през 2017 г.
3.1% икономически ръст за България прогнозира Еврокомисията за 2016 г.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.17 | ▼0.01% |
| USDJPY | 155.83 | ▲0.23% |
| GBPUSD | 1.34 | ▼0.12% |
| USDCHF | 0.80 | ▲0.22% |
| USDCAD | 1.38 | ▼0.03% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 48 859.40 | ▼0.66% |
| S&P 500 | 6 889.12 | ▼1.06% |
| Nasdaq 100 | 25 464.60 | ▼1.79% |
| DAX 30 | 24 238.10 | ▼0.57% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 89 438.20 | ▼0.92% |
| Ethereum | 3 101.04 | ▼0.46% |
| Ripple | 2.01 | ▼0.83% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 57.32 | ▼0.68% |
| Петрол - брент | 61.20 | ▼0.62% |
| Злато | 4 300.00 | ▲0.57% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 529.12 | ▼0.82% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.22 | ▼0.17% |
| Germany Bund 10 Year | 127.44 | ▼0.03% |
| UK Long Gilt Future | 92.67 | ▼0.37% |