Илюстрация: Pixabay

Въпреки благоприятния инвестиционен режим, включително ниските, плоски данъци върху доходите и печалбата, остават значителни предизвикателства. Сред тях са корупцията в държавната администрация, слабата съдебна система, ниската производителност, липсата на прозрачност в обществените поръчки и съществуващата организирана престъпност все още обременяват инвестиционния климат и икономическите перспективи на България.

Това е записано в профила за нашата страна, която заема 46-а позиция сред общо 161 държави, включени в класацията на списание "Форбс" за страните в света по условия за правене на бизнес, по данни от 2018 година.

Оценката за България

Според авторите на класацията, бившата комунистическа страна, България, която влезе в ЕС през 2007 г., има отворена икономика и въпреки че исторически демонстрира силен икономически растеж, доходът на глава от населението остава най-нисък сред членовете на ЕС. Икономиката на страната остава зависима от вноса на енергия, но чуждестранното търсене българския износ прави икономическия растеж много чувствителен към външните пазарни условия.

В исторически план, правителствата на България предприемат значителни структурни икономически реформи през 90-те години, за да променят икономиката от централизирана, планирана, към по-либерална, пазарно ориентирана. Тези реформи включват приватизация на държавните предприятия, либерализация на търговията и укрепване на данъчната система - промени, които първоначално предизвикаха някои икономически трудности, но по-късно помогнаха за привличане на инвестиции, стимулиране на растежа и постепенно подобряване на условията на живот.

От 2000 до 2008 г. България запазва стабилен среден годишен ръст на реалния БВП над 6%, последван от дълбока рецесия през 2009 г., тъй като финансовата криза сви вътрешното търсене, износа, притока на капитали и промишленото производство, което накара правителството да свие и овладее разходите. Ръстът на реалния БВП остава бавен - по-малко от 2% годишно - до 2015 г., когато търсенето на българския износ от страните-членки на ЕС, плюс притока на средства от фондовете на ЕС повишиха растежа до над 3%. През последните години силното вътрешно търсене, съчетано с ниските международни цени на енергията, допринесоха за икономическия растеж на България, който достигна 4%, и също спомогнаха за облекчаване на инфлацията.

Разумното управление на публичните финанси на България допринесе за бюджетните излишъци през последните три години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., отбелязват анализаторите на „Форбс".

Според тях,

България е силно зависима от вноса на енергия от Русия

което я прави потенциално уязвимост, затова като член на ЕС получава подкрепа от Съюза в усилията си да диверсифицира регионалните доставки на природен газ. В края на 2016 г. българското правителство предостави финансиране на Националната електрическа компания 695 млн. долара, за да плати компенсация, дължима на руския производител на атомни централи „Атомстройекспорт" за отмяна на проекта за АЕЦ Белене, който българското правителство прекрати през 2012 г. От началото на 2018 г., правителството предприе стъпки за възкресяване на проекта АЕЦ Белене. Пазарът на природен газ, доминиран от държавния „Булгаргаз", също почти изцяло се захранва от Русия. Инфраструктурните проекти, които в момента се изграждат, са интерконекторните връзки - Гърция-България и България-Сърбия, които биха позволили на България да диверсифицира доставките на природен газ, като намали зависимостта от руското синьо гориво.

От какво зависи класацията

Рейтингът отчита 15 основни показателя, след които: защита на правата на собственост, равнище на корупцията в съответната страна, данъчна политика, иновации, свобода - лична, търговска и финансова, качество на живота, бюрокрация, развитие на инфраструктурата, размер и развитие на вътрешния пазар, политически рискове и др. Всяка категория е с еднаква тежест.

За оценка са използвани публикувани доклади на неправителствената организация "Фрийдъм хаус", фондацията "Херитидж", ООН, "Трансперънси интернешънъл", Световната банка и др.

Тазгодишната класация се оглавява от Великобритания, Швеция, Нова Зеландия, Холандия и Хонконг. В дъното на подреждането са Централноафриканската република, Конго, Гвинея-Бисау, Екваториална Гвинея и Чад.

Лидерите

Обединеното кралство за втора поредна година оглавява класацията на „Форбс". И въпреки неяснотите около Brexit и поляризираниет мнения сред политиците за условията при които Великобритания да напусне Европейссия съюз, бизнес климатът в страната остава привлекателен и най- гостоприемен за капиталови инвестиции.

"Великобритания има глобализирана икономика, която е по-отворена от повечето в света по отношение на търговията, инвестициите, капиталовите потоци и доскоро имиграцията", казва главният икономист на рейтинговата агенция Moody's Марк Занди. Великобритания запазва лидерската си позиция, тъй като е сред първите 30 страни (от общо 161) и по всичките 15 показателя, използвани от „Форбс" за оценяване на държавите в класацията.

Швеция се изкачва с две места, за да завърши втора в тазгодишната класация. Бизнес климатът на експортно ориентираната икономика получи високи оценки за иновации, права на собственост, риск и ниска корупция. Стокхолм е един от водещите европейски технологични центрове. Съотношението на държавния дълг спрямо БВП в скандинавската страна е спаднало от 80% през 1995 г. на 41% през миналата 2017 година.

Топ 20 на страните в света с най-добри условия за правене на бизнес

След България, от страните-членки на ЕС, е само Хърватия (2.8% ръст на БВП; 13 300 долара от БВП на глава от населението; търговски баланс 3.9% от БВП и население 4.3 млн. души).

С изключение на Румъния (6.9% ръст на БВП; 10 800 долара от БВП на глава от населението; търговски баланс - минус 3.4% от БВП, и население 21.5 млн. души), която заема 41 място в класацията на „Форбс", и Гърция (1.4% ръст на БВП; 18 600 долара от БВП на глава от населението; търговски баланс - минус 0.8% от БВП, и население 10.8 млн. души), която заема 42 място в класацията, всички останали страни от Балканите са след България: Сърбия (56), Турция (57), Македония (68), Черна гора (72), Албания (74) и Босна и Херцеговина (98).

Прави впечатление отстъплението на САЩ в класацията и значителното изоставане на другите две големи икономики - Китай (49 място) и Русия (55 място).

Най-голям е спадът в класирането на САЩ - с пет места, до 17-то място, на което беше миналата година Испания. Най-голямата световна икономика с общ БВП от 19.5 трилиона долара загуби заради ограниченията на личните, търговските и финансовите свободи.

Още по темата:

Къде стават най-големите задръствания през зимата

Топ 10 на страните в света където живеят най-богатите

Кои са световните лидери по регистрирани патенти