Да се купува турската лира в момента е като да се опитвате да хващате „падащ нож“, предупреждава валутен експерт. До голяма степен, поевтиняването на турската лира е следствие от инвеститорските опасения, относно независимостта на турската централна банка.

Според инвеститорите - турският президент Реджеп Ердоган, е съсредоточил твърде много власт в ръцете си и може да я използва по неправилен начин и за популистки цели. Като например да понижи нивата на лихвите в страната, в среда на двуцифрена инфлация.

Можем да припомним, че инфлацията в Турция през юни, възлезе на 15% на годишна база.

Загубите за турската лира продължиха след решението на централната банка да запази нивата на лихвите без промяна. Лирата се понижи във вторник с 4% до нива от 4.9377 лири за долар, а рано тази сутрин се разменя при нива от 4.87 лири.

Националната валута на южната ни съседка загуби близо 20% от стойността си от началото на годината. „Що се отнася до лирата, нашите опасения са, че инвеститорите, които я купуват в момента, се опитват да хванат падащ нож“, според Нийл Мелър, главен валутен стратег в BNY Mellon, цитиран от CNBC. На въпроса дали има шансове за краткосрочно възстановяване на лирата, Мелър отговаря, че не е особено оптимист.

„Ще са необходими доказателства за стабилизиране на инфлацията преди да видим възстановяване на турската лира“, смята още експертът.

Защо поевтинява турската лира?

Турската лира продължава да страда от политическото напрежение в страната. Валутата на южната ни съседка отбеляза сериозен спад, след като президента Реджеп Ердоган назначи зет си – Берат Алаирак, като икономически министър на новата си администрация. Това повиши очакванията, че Ердоган ще се опита да засили въздействието си върху икономиката.

Албаирак, ще е начело на ново министерство на финансите, което ще замени предишното такова на министър-председателя Мехмет Симсек, бивш банкер в Merrill Lynch.

Лирата поевтиня с цели 3.8% след новината - до 4.7488 лири за долар.

Лирата поевтиня, след като Ердоган назначи зет си за министър на икономиката

Инвеститорите се опасяват, че правителството не възнамерява да прекрати стимулите, водещи до сериозен инфлационен натиск и бюджетни дефицити. В допълнение, облекчената парична политика на централната банка е друг фактор, въздействащ върху нивото на инфлация в страната.

Инфлацията в Турция очете рязко повишение през юни, достигайки 15,39%, според данни на Турския статистически институт. Потребителските цени в страната през май регистрираха ръст от 12,15%, което е най-високото им ниво от ноември 2017 г. насам. За сравнение, през април инфлацията беше в размер на 10,85 на сто.

Политическият натиск върху централната банка на Турция, да не повишава лихвите и като цяло вмешателството в политиката на „традиционно независимата“ институция, е друг проблем, който се визира от анализаторите.

Вижте още: Инфлацията скача до 15%, турската лира губи над 20% за 2018-та

Ердоган, който се закле като първия изпълнителен президент в Турция в понеделник, заяви през май, че планира да поеме повече контрол върху икономическата политика и централната банка, в новата си роля. Той също така заяви намеренията си да понижи лихвите още, за да подкрепи ръста на икономиката.

Желанието за по-ниски лихви плаши сериозно инвеститорите, защото страната е изправена пред двуцифрена инфлация. А намаляване на лихвите е възможно да доведе до спираловидна инфлация.

Разбира се, поевтиняването на курса на лирата, спрямо останалите основни валути, не е нищо ново за инвеститорите. През 2016-та година, турската лира бе най-поевтинялата валута спрямо долара. През 2017-та година, валутата на Турция продължи да трупа загуби.

Слабостта на икономиката на Турция, също съдейства за слабостта на турската лира. Икономиката на страната отбеляза спад за пръв път от над седем години насам, през изминалата година.

Външните инвестиции и тяхното забавяне, са друг сериозен проблем пред ръста на турската икономика. С тях се финансират дефицитите по текущата сметка, както и бюджетния дефицит. А изтеглянето на инвестиции, следствие на политическата несигурност в страната, води до един „омагьосан кръг“.

За първото тримесечие на годината, бюджетният дефицит на Турция възлиза на 5.34 милиарда долара. Справка показва, че за цялата изминала година, страната е привлякла чуждестранни инвестиции в размер на 10.8 милиарда долара, над 7 милиарда от които са били насочени към фондовия пазар в страната.

Още по темата:

Ердоган спечели изборите - какво следва?

Инвеститорите предпазливи след изборната победа на Ердоган

Лирата поевтиня, след като Ердоган назначи зет си за министър на икономиката