Очакванията са България да спази Пакта за стабилност и растеж както през 2017 г., така и през 2018 г., което изпраща положителен сигнал към инвеститорите.  За да се постигне устойчив икономически растеж и да се подобри жизненият стандарт на българските граждани, препоръчваме България да ускори своята програма за структурни реформи. Това каза в Брюксел Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия отговарящ за еврото и социалния диалог, по  повод представянето от Европейската комисия на специфичните препоръки за икономическата политика на страните членки, включително и на България, в рамките на Европейския семестър 2017 г.

По думите на Домбровскис, Еврокоамисията отчита постигнатия напредък в укрепването на банковата система, но е на мнение, че е необходима още работа, за да се преодолеят оставащите слабости във финансовия сектор, като например високото равнище на необслужваните кредити. 

„Препоръчваме също така да се осигурят по-добро съдействие на търсещите работа и по-добър достъп до качествено образование и здравни услуги. 

Подобряването на събираемостта на данъците и на спазването на данъчното законодателство и намаляването на размера на неформалната икономика са мерки, които могат да повишат атрактивността на българската икономика и доверието в нея", посочи от заместник-председателят на Европейската комисия.   

Той ще бъде на посещение в София на 2 юни, за да представи препоръките на Европейската комисия за България. „Очаквам с голям интерес да обсъдим нашите препоръки с министри, депутати и социални партньори", казо още еврокомисар Валдис Домбровскис.

Според Европейския семестър 2017 г., държавите членки трябва да използват възможността, която предлага икономическото възстановяване, за да продължат структурните реформи, да дадат тласък на инвестициите и да укрепят своите публични финанси. Приоритетите варират в рамките на ЕС, но полагането на допълнителни усилия във всички области е от съществено значение за постигането на по-приобщаващ, стабилен и устойчив растеж. Европейската комисия предлага днес своите специфични за всяка държава препоръки (СДП) за 2017 г., в които излага насоките си за икономическата политика на всяка отделна държава членка за следващите 12-18 месеца.

Икономиката на ЕС и на еврозоната е устойчива, но предизвикателствата продължават. Сред проблемите са бавният ръст на производителността, последиците от кризата (включително продължаващите неравенства) и несигурността, дължаща се главно на външни фактори. Поради това Комисията призовава държавите членки да използват тази възможност, за да заздравят основите на своите икономики чрез осъществяване на общите икономически и социални приоритети, определени на европейско равнище: насърчаване на инвестициите, извършване на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики.

Комисарят, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, Мариан Тейсен, заяви: „ Преодоляването на неравенството е залегнало категорично в основата на нашата оценка тази година. Сложихме край на кризата: следващата стъпка е насочена към социалната политика. С напредъка на икономиката ние трябва да възстановим възможностите за изоставащите, за да сме в крак с променящите се нужди от умения, като инвестираме във висококачествено образование и обучение. Повишаването на производителността следва да се изрази в по-високи заплати. Само по този начин можем да изпълним нашия съвместен ангажимент за подобряване на стандарта на живот за всички."

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, каза: „ЕС бележи икономически ръст и тази положителна тенденция ще продължи и през 2018 г. за шеста поредна година. Възстановяването обаче е неравномерно и все още уязвимо. Необходимо е да използваме всички налични инструменти за подпомагане на растежа, а това включва интелигентни икономически реформи, както и интелигентното прилагане на фискалната политика. Днес Европейската комисия препоръчва на държавите членки подходящ баланс между осигуряването на устойчивост на публичните финанси и постигането на фискална позиция, която ще помогне за укрепване на възстановяването, без да го постави под въпрос."

Специфични за всяка държава препоръки за 2017 г.

Европейската икономика доказа устойчивостта си в условията на значителни предизвикателства. Темповете на растеж както в ЕС, така и в еврозоната достигнаха почти 2 % през 2016 г., състоянието на публичните финанси се подобрява и заетостта е на рекордно високо равнище - близо 233 милиона души. Безработицата е на най-ниското си равнище от 2009 г. насам и инвестициите, стимулирани и от Плана за инвестиции за Европа (т.н. „План Юнкер"), надхвърлят в някои държави членки равнището от преди кризата. При все това бавният растеж на производителността, последиците от кризата, включително различията между отделните държави и вътре в тях, както и несигурността, предизвикана предимно от външни фактори, продължават да оказват натиск върху икономиката.

За да се укрепят положителните тенденции и да се постигне сближаване в рамките на отделните държави и на ЕС, от съществено значение е постигането на един по-приобщаващ, стабилен и устойчив растеж, включително посредством повишаване на конкурентоспособността и иновациите. Това е целта на препоръките, отправени в рамките на европейския семестър за координация на икономическите политики. Този подход включва също така засилено внимание към социалните приоритети и предизвикателствата в държавите членки. Комисията неотдавна очерта предложението си за европейски стълб на социалните права определящ основните принципи и права, за да подкрепи справедливи и добре функциониращи пазари на труда и системи за социално подпомагане.

През годините държавите членки постигнаха известен напредък средно по две от всеки три препоръки, което потвърждава, че навсякъде в ЕС се извършват значителни реформите.

Многогодишната перспектива дава по-ясна картина за развитието на напредъка, отколкото едногодишната, защото за изготвянето и осъществяването на значителни реформи е необходимо време. Напредък е регистриран за по-голямата част от реформите, но скоростта и дълбочината на изпълнението на реформите се различава в отделните държави членки и в зависимост от тяхната сложност и значимост. Напредъкът на реформите е най-висок в областите на политиката, които засягат „ фискалната политика и бюджетното управление", както и „финансовите услуги", които през последните години повдигаха неотложни въпроси.

След приемането на миналогодишния пакет от специфични за всяка държава препоръки държавите членки постигнаха най-значителен напредък в областта на фискалната политика и бюджетното управление, както и в активните политики по заетостта. Бяха предприети мерки в областта на данъчните политики (като намаляване на данъчната тежест върху труда), пазара на труда, социалните политики (по-специално социалното включване и грижите за деца) и финансовите услуги. Областите, които отбелязват най-малък напредък, включват конкуренцията в сферата на услугите и бизнес средата. Като цяло държавите членки продължават да полагат усилия за изпълнение на реформите, но до момента отбелязват различни нива на напредък (от ограничен до известен) в повечето области на политиката, идентифицирани в специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г.

В представения днес пакет се вземат предвид заключенията и последващите действия от февруарския зимен пакет на европейския семестър, включително по процедурата при макроикономически дисбаланси. За Кипър, Италия и Португалия, в които бяха налице прекомерни макроикономически дисбаланси, Комисията стигна до заключението, че не е налице аналитична основа за ускоряване на процедурата, при условие че трите държави цялостно изпълняват реформите, залегнали в специфичните за всяка държава препоръки.

Фискална динамика и решения

Като цяло съвкупният дефицит в еврозоната се очаква да спадне до 1,4 % от БВП тази година спрямо върховото равнище от 6,1 % от БВП през 2010 г.

Въз основа на оценката на програмите за стабилност и конвергенция за 2017 г. Комисията предприе и редица мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Комисията препоръчва процедурите при прекомерен дефицит да бъдат прекратени за Хърватия и Португалия. Ако Съветът следва препоръката на Комисията, от 24 държави през 2011 г. само четири държави членки ще продължат да прилагат корективните мерки на Пакта.

Комисията прие също така доклади за Белгия и Финландия съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които прави преглед на спазването от тези държави на критерия за дълга по Договора. И в двата случая заключението е, че критерият за дълга следва да се счита понастоящем за спазен. В случая на Белгия това заключение е валидно, при условие че се предприемат допълнителни фискални мерки през 2017 г., за да се гарантира широкото спазване на плана за корекции за постигане на средносрочната цел през 2016 г. и 2017 г., взети заедно. В случая на Финландия, се отбелязва, че бързото приемане и изпълнение на структурни реформи за увеличаване на производителността и предлагането на работна ръка е от ключово значение за подобряване на перспективите за растеж в средносрочен план и за подобряване на фискалната устойчивост.

Що се отнася до Италия, Комисията потвърждава, че исканите допълнителни фискални мерки за 2017 г. са налице и че по тази причина не са необходими допълнителни стъпки за спазването на критерия за дълга на този етап.

Комисията отправи предупреждение към Румъния относно наличието на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2016 г. и препоръчва Съветът да приеме препоръка за това Румъния да предприеме подходящи мерки през 2017 г., за да коригира това значително отклонение. Тази процедура от рамката за икономическо управление на ЕС се прилага за първи път. Тя дава възможност на органите да предприемат коригиращи действия с цел избягване на откриването на процедура при прекомерен дефицит.

Въз основа на оценката на програмите за стабилност за 2017 г. Комисията предлага да се предостави на Литва и Финландия поисканата от тях гъвкавост.