Краткосрочните икономически перспективи пред Китай се засилват благодарение на подкрепа на политиките, въпреки че средносрочните перспективи стават все по-несигурни заради бързото нарастване на кредитите, излишния производствен капацитет и рисковете във финансовия сектор. Това заяви Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от "Блумбърг".  

„Като цяло реформите са напреднали впечатляващо в редица области, включително преминаване към сектора на услугите като по-голям двигател на растежа и либерализация на финансовите пазари", заяви заместникът на управляващия директор на МВФ Дейвид Липтън след приключване на годишния преглед на икономиката на Китай в Пекин.

„Заради липса на напредък по обуздаването на растежа на кредитите и по-суровите бюджетни ограничения върху държавните предприятия, уязвимостта все повече нараства, докато в същото време се подриват буферите за преодоляване на шоковете", каза още Липтън.

„План за решаване на високия и бързо нарастващия корпоративен дълг е наложителен, за да се избегнат сериозни проблеми по пътя. Нужен е и всеобхватен план за заздравяване на бюджетните ограничения върху държавните предприятия, преструктуриране или ликвидиране на слабите компании и признаване и разпределяне на загубите", посочи Липтън.

По отношение на националната валута представителят заяви, че до голяма степен юанът е в съответствие с фундаментите си и става все по-гъвкав и пазарно ориентиран. Той препоръча да се наложи цел за постигането на ефективен плаващ режим през следващите няколко години.

„Китай продължава прехода си към устойчив растеж и постига напредък по много измерения от ребалансирането. Въпреки това напредъкът е неравномерен", каза още Липтън.  

Той препоръча създаването на група с ясен мандат за преструктуриране на държавните предприятия и за решаване на свързаните банкови рискове, които биха се появили по плановете за намаляване на излишния капацитет във въглищната и стоманената индустрия.

По отношение на рисковете във финансовия сектор Липтън заяви, че са нужни действия на няколко фронта и вижда необходимост от решаването им по по-координиран начин между регулаторите и пазарите. Той препоръча действия, които включват увеличаване на банковите буфери и разпознаване на потенциалните рискове.