Очаква се световният икономически растеж да достигне 2,8% през 2016 г. спрямо 2,6% през 2015 г., според Consensus Forecasts. Тази прогноза изглежда изключително възможна, но тя крие важни икономически различия и негативни рискове, коментира „Файненшъл таймс".   

Реално всички силно развити икономики са се завърнали към растеж. Прогнозите са икономиката на еврозоната да се разрасне с 1,7% през 2016 г. спрямо 1,5% през 2015 г. Икономиката на Обединеното кралство пък се очаква да се разшири с 2,3%, а на САЩ - с 2,5%. Прогнозите за Япония са за ръст от 1,2% през 2016 г. спрямо 0,6% през 2015 г.

Очаква се Азия (с изключение на Япония) да поведе световната икономика още веднъж с ръст от 5,7%. Прогнозира се, че Индия ще се превърне в най-бързо разрастващата се голяма икономика в света с ръст от 7,8% през 2016 г. спрямо 6,5% за Китай. Бразилия и Русия обаче са в рецесия. Растежът на Бразилия вероятно ще бъде -2,2% през 2016 г. спрямо -3,5% през 2015 г. Прогнозите за руския икономически растеж пък са за -0,2% спрямо -3,8% през 2015 г.  

Краят на бума при суровините, особено срива на цените на петрола, породи сложни рискове. Спадът в цените на суровините вероятно ще влоши изключително много дълга на компаниите производителки на суровини. Той намали и държавните приходи, а така повиши фискалния дефицит на икономиките, разчитащи на суровини. В същото време понижението на цените на суровините увеличава реалните приходи на потребителите. Това би трябвало да насърчи тяхното потребление. Австралия, Канада, Русия, Бразилия и Южна Африка са най-важните губещи, докато еврозоната, Япония, Китай и Индия са от печелившите. 

В силно развитите държави обаче се отчитат и макроикономически различия. Федералният резерв на САЩ започна цикъл на затягане на паричната политика, повишавайки лихвените проценти през декември 2015 г. Централната банка на Англия може да последва действията през 2016 г. Междувременно Европейската централна банка и централната банка на Япония все още агресивно разхлабват своите.

Стартирането на цикъла на затягане в САЩ вероятно ще запази долара силен. Комбинацията от понижаващи се цени на суровините и силен долар с високи американски лихвени проценти ще увеличи натиска върху много кредитополучатели, особено за тези, чиито кредити са деноминирани в американската валута.

Заедно с тези различия има и поне четири значителни несигурности. Първата е дали решението на Фед да започне затягане на политиката ще се окаже правилно, или ще бъде грешка, толкова сериозна, че да се нуждае от корекция.

Втората е дали напрежението в еврозоната, особено по отношение на слабото търсене и високата безработица, ще предизвика нова криза.

Третата и най-важна е дали китайското правителството ще успее да управлява предизвикателствата от реформирането на необичайно зависимата от инвестиции и кредити икономика, докато в същото време отбягва дестабилизиращо обезценяване на юана.  

Последната е дали трудностите в зависимите от суровините икономики ще задействат нова финансова криза.

Освен големи икономически несигурности обаче има геополитически рискове. Популистиките политики са в своя възход. Поведенията на руския президент Владимир Путин и на китайския Си Дзинпин стават все по-войнствени. Части от Близкия изток са в хаос. 

Управляването на тези различни рискове ще изисква търпение и мъдрост - качества, които не са в голям излишък. Въпреки това световната икономика вероятно ще остане в релси, както и през 2015 г. Резултатът вероятно ще е поредна година на продължителен, макар и минимален ръст.