Август е всичко друго, но не и спокоен летен месец за Китай. Движенията на фондовите и валутните пазари и дори ужасяващата промишлена авария в Тиендзин могат да изглеждат като съвпадения, ако се разглеждат поотделно. Заедно обаче те показват на забавен каданс развръзката за развитието на икономическия и политическия модел на Китай. Страната сега преживява криза на прехода, несравнима с нищо, откакто Дън Сяопин сложи край на ерата на Мао.

Възстановяването на авторитета и върховенството на комунистическата партия, докато властите осъществяват често спорни реформи за финансова либерализация и ребалансиране на икономиката, опитвайки се при това да поддържат нереалистично висок темп на растеж, са сложни и взаимно противоречащи си цели, пише Джордж Магнус в The Financial Times.

Задача на Дън да създаде средна класа в едно прединдустрилано общество изглежда много по-лесна от преодоляването на проблемите на днешен Китай.

Решен да се избегне концентрацията на властта в един човек, Дън даде по-големи правомощия на Държавния съвет, премиера и министрите, насърчавайки откритостта и консенсуса, при изграждане на политическия модел на страната.

До не отдавна този подход работеше добре, но партията се подаде на корупцията, а средната класа доведе до появата на зачатъци на гражданско общество, което търси виновни за социалните и екологичните проблеми и безопасността на продуктите. Нивата на задлъжнялост в икономиката рязко нараснаха, съчетани с утопични инвестиционни проекти и свръхкапацитет в производството.

За справяне с тези сериозни проблеми президентът Си Дзинпин върна часовника назад. Той концентрира в себе си повече власт, от който и да е китайски лидер от времето на Мао насам. В същото време започна мащабна кампания срещу корупцията, за да избегне съдбата на съветската комунистическа партия. Си узурпира властта на държавните институции чрез създаване на партийни органи, известни като "малките водещи групи", които са повече от министерства и притежават власт над най-важните функции на държавата.

Имаше несъмнено сериозни аргументи за известна повторна централизация на властта в Китай, най-вече, за да се приложат амбициозните реформи. Но резултатът е до голяма степен противоположен, защото мерките за либерализиране на пазара и икономиката влизат в конфликт с новата партийна политика.

Така събития през август са показателни за ставащото в Китай. Развитието на фондовия пазар трябваше да бъде ключов фактор за по-ефективно разпределение на капитала в икономиката. Вместо това се наду спекулативен балон, чието спукване наблюдаваме в момента. В резултат китайските власти бяха принудени да спрат реформирането на сектора.

Официалните данни за безработицата, която стои около нивото 4% от години, изглеждат все по-малко достоверни на фона на забавянето на китайската икономика. А това създава опасност от социални конфликти.

Икономическите данни от това лято, особено за износа, производството и инвестициите, са разочароващи, което показва, че по-слабата производителност на труда през последните четири години е станала неподатлива на мерките за стимулиране.

Така централната част от предизвикателството за Китай ще бъде неговата способност за управление на заетостта, която е по-чувствителен политически показател от БВП.

Централизацията на властта се оказва нож с две остриета, а кампанията за борба с корупцията потиска и инициативите в частния сектор.

Времето, в което Китай ще премине окончателно на по-ниска скорост, приближава и то ще бъде изпитание преди всичко за реформаторския дух на китайските лидери./www.darikfinance.bg