Положението в Китай е отчайващо, но не е сериозно, ако използваме назаем известната фраза, изречена по време на османската обсада на Виена.

Държавата наложи строг контрол върху паричните преводи и обмена на валута, и е изправена пред сериозни проблеми в дългосрочен план, но е далеч от финансов колапс като тези в САЩ и в Европа през 1931 г. или 2008 г., пише The Telegraph, цитиран от darikfinance.bg.

Китайската централна банка предупреди, че ще спре контрабандата на пари в чужбина, позовавайки се на законите, уреждащи "прането на пари и финансирането на тероризма." Нарушителите ще бъдат "наказвани жестоко". Те ще бъдат изпращани в прословутите азбестови мини в Съчуан.

Като се имат предвид санкциите и фактът, че Китай има търговски излишък от 600 милиарда долара или 6% от БВП, няма никакъв начин кризата да излезе извън контрол.

От Nomura отчитат, че валутните резерви на държавата възлизат на 3.65 трилиона долара, при външен дълг от 1.14 трилиона долара.

"Смятаме, че властите ще удържат ситуацията под контрол. Това може да означава, че най-лошият шок е зад гърба ни, въпреки че в крайна сметка на икономическите данни ще определят окончателната оценка", коментира от Nomura.

Изглежда китайската икономика отново набира обороти, след като дерайлира в края на миналата година. Ръстът на кредитирането на дребно достигна 31-месечен връх през юли. Паричната база нараства със скорост от 20% през последните три месеца, което предполага икономически скок по-късно тази година.

Страната се възстановява от тежък финансов и фискален шок. Властите отказаха да реагират на забавянето на инфлацията и това доведе до нарастване на реалните лихвените лихви до 5% от нива около нулата в края на 2011 г.

Разбира се тази политика беше съвсем умишлена. Целта бе да се спука имотният балон, без да се срине икономиката и да се ограничат заемите за бизнеса, така че индустрията да се изчисти от неефективните производства. Сумата на вътрешния дълг в Китай достигна 26 трилиона долара и набъбването на задлъжнялостта трябваше да бъде спряно.

Спукването на пазарни балони обаче не е лесна работа и за малко ситуацията да излезе от контрол през тази година.

Разумно или не, комунистическата партия вече се върна към политиката на стимули. Местните правителства, чието финансиране беше на практика спряно, емитираха облигации за 200 млрд. долара през юли и август.

Катастрофата в имотния сектор вече е спомен. Цените на жилищата се покачват от три поредни месеца. Продажбите нараснаха с 18.9% през юли. Това е по-важно от всичко, което се случва на фондовия пазар в Шанхай, тъй като имотният сектор формира една четвърт от икономиката на страната.

В проспериращите градове като Пекин и Гуанджоу цените се повишиха с 6.5% през последната година. В Шензен поскъпването е с 25%. Изглежда властите отново ще бъдат принудени да охладят пазарна на имоти след време.

Към момента политиката на държавата подкрепа на търсенето. Лихвите по ипотеките бяха намалени драстично, а минималното собствено участие беше понижено от 60 на 40 на сто от цената на жилището.

Не така стоят нещата в другите градове, където цените падат с 9.6% през последната година, а запасите от имоти на пазара в по-бедните части на страната са достатъчни, за да задоволят търсенето през следващите 3 години.

След 22% скок на юана срещу долара от средата на 2012 г. насам, поевтиняването на китайските пари през миналата седмица беше по-скоро корективна политика, а не девалвация. Китай поне в момента не участва във валутните войни.

Разбира се има и проблеми. Износът намаля с 8.3%, което обаче се дължи промяна на фундаментите. Интезнивността на китайския експорт реално се понижава от 2006 г. насам, като делът му падна от 36% до 22.6% от брутния вътрешен продукт на страната през миналата година.

Китай се превръща в икономика крепост, като САЩ. Тя има свой вътрешен ритъм. Така китайското падане е "меко отвътре и твърдо за външните пазари".

Пазарът на труда в страната създава по 1.2 млн. работни места на месец, като кандидатите все още са по-малко от свободните позиции.

Няма как да обявим китайската икономика за здрава, но тя не е в криза. Минималните резервни изисквания за банките са на ниво от 18.5%. това означава, че ако ги намали до 6%, както направи през 90-те години на миналия век, държавата може да предизвика приток от ликвидност в размер на 3 трилиона долара, без да прави нищо друго. Ситуацията ще стане тревожна, едва, когато и този буфер бъде използван.