Дамбиса Мойо* в The Project Syndicate
Продължаващата сага с гръцкия дълг е трагична поради много причини, не на последно място сред тях е фактът, че отношенията на страната с нейните кредитори са показателни за съдбата на развиващите се икономики, попаднали в ръцете на индустрията за финансова помощ.
Спасителните планове за Гърция въплъщават много от същите грешки, които в продължение на десетилетия са вкореняват в програмите за развитие - включително дългосрочни политически последствия, които изглежда нито финансовите пазари, нито гръцкият народ разбират.
Както и при други програми за помощ, еквивалента на стотици милиарди долари беше преведен от по-богатите икономики на една по-бедна и малка страна, с редица отрицателни последствия.
Програмата за оздравяване, предназначена да задържи Гърция в еврозоната, доведе до нарастване на съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт от 130% в началото на кризата през 2009 г., до над 170% към днешна дата. А реализирането на третия спасителен пакет ще увеличи тежестта на дълга до повече от 200% от БВП, прогнозират от Международния валутен фонд.
Тази спирала на неконтролируемо увеличаване на задлъжнялостта потапя икономиката на страната все по-дълбоко в кризата и влошава още повече перспективите за заетостта и бизнес активността.
Подобно на други държави включени в спасителни програми и Гърция е изпаднала в пълна зависимост от нейните кредитори, които ѝ осигуряват помощ под формата на фактическо намаляване на дълга чрез субсидирани заеми и отсрочване на плащанията на лихви.
Реално Гърция никога няма да бъде в състояние да върне дълговете си, но вече е в капана на един безкраен цикъл от плащания и спасявания, което я прави зависима от милостта на кредиторите.
А те имат стимул да защитят еврото и да ограничат геополитическия риск от излизане на страната от еврозоната. В резултат на това, дори когато Гърция решава да не се съобрази с изискванията на нейните кредитори, като да речем увеличаване на данъците или пенсионни реформи, тя продължава да получава помощ, но при по-лоши, дисциплиниращи, условия.
Дългосрочните последици от този цикъл на зависимост могат да бъдат сериозни. Докато финансите на Гърция се крепят от международните кредитори, политиците на страната ще абдикират от отговорността за управлението и предоставянето на обществени блага като образование, здравеопазване, националната сигурност и инфраструктура. Данъчната система също няма как да бъде реформирана в достатъчна степен.
Зависимостта към кредиторите подкопава имплицитно договора между гражданите и тяхното правителство, според който политиците трябва да се грижат за удовлетвореността на данъкоплатците, за да останат на поста си. За управляващите в Атина е по-важно какво мислят ръководителите на Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейският съюз, а не техните избиратели.
А отслабената връзка между обществените услуги и данъците увеличава възможностите за корупция и неефективност.
Досега кризата в Гърция беше третирана като повтарящи се извънредни ситуации, а не като структурен проблем, какъвто е.
Ефективните програми за финансова помощ са с временен характер. Те работят - какъвто беше случаят с плана Маршал - чрез кратки и значителни безусловни интервенции.
Предоставянето на финансова подкрепа срещу ангажименти за реформи почти винаги се проваля, защото спасяваните държави стават зависими от финансирането от кредиторите си.
За да има някаква надежда за напредък, помощта, предоставяна от Европейския съюз и Международния валутен фонд на Гърция трябва да бъде разглеждана като временна. А това означава намаляване - отписване, на дълга на страната до устойчиви нива.
Има признаци, че и самите гърци искат да се освободят от дълговото бреме и зависимостта си от кредиторите. Но докато спасителните планове продължават, а задълженията растат, това е много малко вероятно да стане, независимо какви реформи прави гръцкото правителство. В този смисъл пазарите следва да разглеждат гръцката ситуация като равновесие, а като не преход./www.darikfinance.bg
*Автор е на "Смъртоносната помощ, победителите взимат всичко и как Западът беше загубен".
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.09 | ▼0.20% |
USDJPY | 149.90 | ▲0.40% |
GBPUSD | 1.31 | ▲0.06% |
USDCHF | 0.86 | ▲0.60% |
USDCAD | 1.38 | ▲0.11% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 380.60 | ▲0.60% |
S&P 500 | 5 910.84 | ▲0.95% |
Nasdaq 100 | 20 633.30 | ▲1.02% |
DAX 30 | 19 671.50 | ▲0.79% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 65 883.40 | ▲4.82% |
Ethereum | 2 630.80 | ▲6.60% |
Ripple | 0.55 | ▲3.16% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 73.35 | ▼0.29% |
Петрол - брент | 77.56 | ▼1.70% |
Злато | 2 650.28 | ▲0.06% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 584.88 | ▼2.48% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 111.84 | ▼0.18% |
Germany Bund 10 Year | 133.18 | ▼0.10% |
UK Long Gilt Future | 96.08 | ▼0.46% |