Някои експерти наричат Гърция и по-точно нейното правителство „лош играч на покер". Последните събития в страната от началото на юли го показват, тъй като с действията си екипът на премиера Ципрас задуши икономиката.

Заради банковата ваканция, продължила три седмици, две трети от гръцките компании са изпитали сериозни трудности при разплащането с контрагентите си, обобщава консултанската неправителствена организация Endeavor, която подпомага дейността на предприемачи и собственици на малки и средни фирми. Всяка девета гръцка компания е била принудена да спре производствената си дейност, тъй като не е имала възможност да закупи нужните й суровини. Капиталовите ограничени не са им позволили да извършват банкови преводи, а следователно и работят с контрагентите си.

Но главният проблем не е в това, а във факта, че близо 25% от гръцките компании планират скоро да напуснат страната и да преместят своето седалище в съседни държави. Това ще им позволи да продължат бизнеса си. Предпочитани са близки страни като България, Кипър и Албания, където данъкът върху печалбата е значително по-нисък от този в Гърция.

Екипът на Endeavor попита 300 компании в периода от 13 до 17 юли, а от отговорите им стана ясно, че 58% от тях са понесли съществени загуби заради ограничаване на финансовите им операции с вътрешни и чужди контрагенти.

За сериозен спад на оборотите съобщават 69% от компаниите, а 11% са били принудени да съкратят или да преустановят производствената си дейност. Все пак 45% от анкетираните са успели да се договорят с контрагентите си за отложено плащане.

Как при тези условия може да се натоварват с нов дълг гърците? Това е основният въпрос, който задава нобеловият лауреат, професор Джефри Сакс. Другите са: Как трябва да постъпи интелигентният кредитор? На какво ще трябва обърне внимание? Според професор Сакс, кредиторът би трябвало да потърси отговора на тези въпроси и да поиска да знае какво може да се направи за увеличаване на износа на Гърция и как да се помогне за развитието на малките и средните предприятия. В продължение на пет години обаче от такива въпроси Германия не се интересуваше. Германците само обвиняваха гърците в корупция и мързел, категоричен е нобеловият лауреат.

Дори и да не се задълбочаваме в в истинските причини за поведението на Германия, по-важното е, че тя никога не предложи частично отписване на гръцкия дълг и не си направи труда да направи подробен анализ. Може би Германия не приложи такъв подход към Гърция, за да не се възползват от него и други страни от еврозоната. Историята обаче многократно е показвала, че кредиторите са били прави, когато са предприемали стъпки към намаляване на дълговото бреме и дори до неговото частично отписване.

От консултантската неправителствена организация напомнят, че в новата програма за Гърция е отделено голямо внимание на данъците, но задава въпроса: От кого ще се събират тези данъци, ако бизнесът напусне страната. Може би бившият финансов министър Янис Варуфакис ще излезе прав, като каза, че новата програма за подпомагане на Гърция с плановете за мащабна приватизация и въвеждане на високи данъци окончателно ще погребе гръцката икономика.