За няколкомесечната безизходица правителството на Алексис Ципрас плати много висока цена, която обаче ще се понесе от народа. Изчисления на Reuters показват, че от кризата гръцката икономика е загубила най-малко 63 млрд. евро, което е повече от 25% от икономическата мощ на страната.

Тази сума е определена на базата на прогнози и публикувани данни на кредиторите и другите институции. Тя не включва изгубеното в трудните преговори доверие и възможността страната все още да напусне еврозоната. Самият факт, че е била обсъждана възможността Гърция да излезе от еврозотната, ще се отрази негативно върху инвестиции от чужбина в близко бъдеще, прогнозира главният икономист на Deutsche Bank за еврозоната Марк Вал.

Според Кристоф Вайл, който анализира спасителната политика на еврозоната за Commerzbank, политиката на правителството на Ципрас не е била успешна, на което се дължи и изпадналата в рецесия гръцка икономика. „През първите две тримесечия на 2015 г. това е ясният резултат на политиката на гръцкото правителство", обобщава Вайл.

Според анализите на Европейската комисия и Международния валутен фонд (МВФ) икономиката се е влошила значително особено през юли, когато се въведе контрол над капитала, така че гърците не можеха да изпразнят банковите си сметки. Негативната спирала има изключително политически причини, казва служител на Еврокомсията, пожелалв да остане анонимен. „Несигурност" е била важната дума за компаниите и инвеститорите.

Варуфакис и Ципрас с максималните си изисквания към кредиторите всяваха раздразнение вместо желание за решаване на кризата. Според наблюдатели те са се надявали, че в края на краищата европейските партньори ще се предадат, само за да се избегне излизането на Гърция от еврозоната. Ципрас е показал колебания по време на преговорите. На няколко пъти той сякаш се съгласява на компромис, казват хора, пряко запознати с преговорите. После обаче напуска и без това трудните преговори, за да се консултира с доверени хора от своята партия СИРИЗА. И впоследствие отхвърля като неприемливи условията на кредиторите и преговорите започват отначало.

Тези тактики за забавяне е струвала на Гърция само през последните три седмици около 30 милиарда евро, казва високопоставен представител на ЕС. Окончателното споразумение е можело да се постигне още в края на юни в рамките на втората спасителна програма. Тогава нямаше да е нужно банките да се затварят, което влоши финансирането на компаниите. Преди няколко седмици Атина поиска нова помощ в размер на 53 млрд. евро. При предстоящите подробни преговори за трета спасителна програма сега се говори за поне 86 млрд. евро.