Става въпрос за около 320 млрд. евро. Толкова е външният дълг на Гърция. Той възлиза на 175% от нейния брутен вътрешен продукт, но това не е важно за кредиторите. Сумата на дълга също няма голямо значение, тъй като по-голямата част от него се намира в портфейлите на Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
Печалбите от този актив постепенно намаляват, а е съмнително доколко той е ликвиден и дали въобще Гърция ще може да върне задълженията си, коментира darikfinance.bg.
ЕЦБ спечели 298 милиона евро от лихвите по гръцките облигации през миналата година, а за сравнение през 2013 г. нетният приход от тях беше 437 млн. евро.
Отписването на на десетки милиарди евро от портфейлите на двете институции не е желателно, но няма да е фатално за тях.
Фалитът на Гърция вероятно ще има само краткосрочен негативен ефект за международните пазари с оглед на обема на свободно търгувания гръцки частен и държавен дълг. А излизането на страната от еврозоната би премахнало основния източник на риск и несигурност за единната валута.
Тогава защо кредиторите просто не оставят Гърция да фалира? Защото не могат. Ако трябва да перифразираме Фридрих Хаейк, на пазарите въобще не става въпрос за пари, а за информация.
Знанието за фалита на Гърция, а не финансовите загуби, е това което го прави нежелан и кара кредиторите да правят всичко възможно да го предотвратят.
Какво ще стане, ако Гърция фалира? Вероятният сценарий е икономиката на страната да колабира. Особено ако неплатежоспособността се съчетае с излизане от еврозоната или дори, както предупреди гръцката централна банка, от Европейския съюз.
Без единния пазар, без еврото, без инвеститори и кредитори, Гърция изглежда изправена пред ужасяваща криза и то след като нейната икономика се сви с 25% през изминалите 5 години.
Положението може да стане толкова лошо, че да се стигне до политически разпад, изблици на насилие и дори до гражданска война. Това вече се е случвало в Гърция през първата половина на XX век. И цялата вина за разрушението, хуманитарната катастрофа и човешките жертви ще носи ЕС. Гърция може да се превърне в европейския Ирак, въпреки че засега за тази титла се бори единствено Украйна.
Но има и по-лош сценарий за кредиторите. Сценарий, за който въобще не се говори. Той е гръцката икономика силно да подобри конкурентоспособността си след излизането от еврозоната и да постигне бърз растеж, свързан със социален просперитет.
В такъв случай Гърция би поставила под въпрос цялата идея за Обединена Европа. Във всяка европейска държава ще има политически сили, които ще искат да последват гръцкия опит и да постигнат същия просперитет извън контрола на европейските институции.
Нещо повече, евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще създаде прецедент. В момента не съществува юридическа или политическа процедура дадена държава да напусне валутния съюз. Сам по себе си прецедентът в този случай създава опасност за бъдещето на еврото и възприемането му като една от глобалните резервни валути, наред с йената, долара, паунда и швейцарския франк.
Така стигаме и до фалита на Гърция. Тук проблемът също е информационен. Държавите не фалират. Те просто не го правят. Юридически такова нещо като държавен фалит не съществува. Всяко просрочване, мораториум върху плащанията или преструктуриране на държавен дълг е предизвикателство към световния финансов ред.
Кредиторите нямат възможност да си поискат парите в съда, когато дадена държава не им плати. На теория държавният дълг е най-сигурният възможен актив, но на практика той е необезпечен. Единственото, което крепи системата е пълната увереност на кредиторите в това, че ще си получат обратно парите.
Ето защо дори просрочване или отлагане на плащанията по гръцкия дълг представлява сериозен проблем от глобален мащаб.
От казаното дотук е видно, че единственият полезен изход за кредиторите от кризата с Гърция е финансирането за страната да не спира, докато нейната икономика не се възстанови. А най-големият проблем в момента е не самият дълг, а правителството на СИРИЗА, което се опитва да се възползва и да извлече политически дивиденти от ситуацията.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.13 | ▲0.10% |
USDJPY | 144.24 | ▼0.27% |
GBPUSD | 1.33 | ▲0.13% |
USDCHF | 0.82 | ▼0.09% |
USDCAD | 1.38 | ▼0.13% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 41 128.00 | ▼0.25% |
S&P 500 | 5 663.88 | ▼0.25% |
Nasdaq 100 | 20 028.50 | ▼0.27% |
DAX 30 | 23 159.90 | ▼0.42% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 94 190.50 | ▼0.25% |
Ethereum | 1 796.57 | ▼0.69% |
Ripple | 2.15 | ▼0.29% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 55.94 | ▲0.13% |
Петрол - брент | 59.02 | ▼3.99% |
Злато | 3 257.55 | ▲0.32% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 545.88 | ▲0.49% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 111.26 | ▼0.11% |
Germany Bund 10 Year | 130.89 | ▼0.76% |
UK Long Gilt Future | 92.86 | ▼0.46% |