Снимка: Istock

Отношенията на Европа с американските технологични платформи навлизат в структурно различна фаза. Това, което години наред се представяше като дебат за конкуренция, защита на личните данни или регулации, все по-често се превръща във въпрос на суверенитет, устойчивост и стратегически контрол. Промяната не се обявява шумно и не се реализира с еднократни решения. Тя се развива постепенно чрез обществени поръчки, решения в публичния сектор и инфраструктурни избори, които, взети заедно, оформят бавен, но целенасочен процес на намаляване на зависимостта от дигитални системи под контрола на САЩ.

Тази еволюция не бива да се тълкува като отхвърляне на американските технологии, а като преоценка на риска. Европейските политици и институции започват да третират платформената зависимост по начин, сходен с начина, по който вече разглеждат енергийната зависимост – като уязвимост, която става видима едва когато бъде подложена на изпитание.

Катализаторът за тази преоценка е по-скоро геополитически, отколкото технологичен. Войната в Украйна, последвана от по-широко влошаване на предсказуемостта в трансатлантическите отношения, принуди Европа да преосмисли допускания, които дълго време се приемаха за даденост. Както континентът откри през 2022 г., че енергийната сигурност не може да се гради върху един-единствен външен доставчик, така днес се сблъсква с възможността дигиталната инфраструктура – комуникации, облачни услуги, инструменти за сътрудничество и съхранение на данни – да представлява сходна стратегическа уязвимост.

От европейска гледна точка дигиталният суверенитет не означава технологична изолация или самозатваряне. Той означава гаранция, че при сценарий на политическо изостряне, регулаторен конфликт или извънтериториален натиск, ключови граждански и държавни системи не могат да бъдат нарушени от решения, взети извън европейската юрисдикция. Контролът върху „тръбите“, а не лидерството в най-иновативните технологии, все по-често се превръща в основен приоритет.

Тази логика вече се материализира в конкретни действия. Редица европейски правителства започнаха да преосмислят използването на американски платформи в държавната администрация и при чувствителни комуникации. Натискът във Франция за ограничаване на използването на Zoom в публичния сектор и инициативите в германски провинции за изместване на работни процеси, зависими от инфраструктурата на Microsoft, не са символични жестове. Те отразяват по-широк принцип: в регулирани и стратегически сфери „суверенно и достатъчно добро“ може да надделее над „най-доброто в класа, но външно контролирано“.

Икономическата значимост на тази промяна не се измерва толкова в непосредствени загуби на приходи за американските компании, колкото в промяната на логиката на обществените поръчки. Публичните технологични разходи в Европа са мащабни, стабилни и повтаряеми. Когато критериите за възлагане започнат да включват суверенитет, юрисдикционен контрол и правна приложимост като ключови изисквания, конкурентната среда се променя, дори ако техническите характеристики на продуктите останат непроменени.

Това създава структурен попътен вятър за група европейски компании, които дълго време оперираха в сянката на американските хиперскейлъри и платформени гиганти. Доставчици като OVH и IONOS все по-често се възприемат не като „второ най-добро решение“, а като политически и юридически съвместими избори за публични институции и регулирани индустрии. Телеком оператори като Orange и Deutsche Telekom се възползват от дългогодишните си отношения с държавите и от контрола върху физическата мрежова инфраструктура, която трудно може да бъде заменена.

В този контекст системните интегратори като Capgemini играят ключова, макар и по-малко видима роля. Преминаването от утвърдени американски платформи не представлява проста подмяна, а сложен процес на миграция, адаптация и гарантиране на оперативна непрекъснатост. Стойността постепенно се измества от чистото предоставяне на софтуер към управлението на прехода – област, в която европейските играчи имат структурно предимство.

Ефектите се простират и отвъд наземната инфраструктура. Засиленият фокус върху автономията в космическите комуникации повишава стратегическото значение на компании като Eutelsat и SES. С нарастващото преплитане на граждански, отбранителни и кризисни комуникации, излишъкът на капацитет и юрисдикционният контрол стават също толкова важни, колкото и техническите параметри.

Важно е да се подчертае, че това не е сценарий на внезапно изтласкване на американските технологии от Европа. Компании като Microsoft, Zoom, Cisco и Alphabet остават дълбоко интегрирани в европейските корпоративни екосистеми. Продуктите им продължават да функционират и често остават технологично водещи. Промяната е по-фина: самата зависимост започва да се възприема като риск, независимо от качеството на продукта.

Това разграничение е ключово. Пазарите обикновено оценяват риска като събитие – регулаторна санкция, забрана, срив в приходите. Развиващото се в Европа е процес. Първо се променят правилата за възлагане, следват пилотни проекти, частични миграции и постепенно пренасочване на бюджети. Финансовият ефект, ако се прояви, вероятно ще бъде разпределен във времето и неравномерен по бизнес линии, което го прави труден за улавяне в стандартни модели за оценка.

В по-широк макроикономически план дигиталният суверенитет се вписва в същата рамка като отбраната, енергетиката и индустриалната политика, където стратегическата автономия се превърна в основен принцип. Общият знаменател е търсенето на опционалност. Европа не се стреми да замени изцяло американските системи, а да гарантира, че съществуват работещи и мащабируеми алтернативи при нужда.

Т.нар. европейски „kill switch“ за американските технологии, доколкото може да се говори за такъв, не е бутон, който чака да бъде натиснат. Това е рамка, която се изгражда тихо – чрез стандарти за суверенен облак, инфраструктурни решения и административни правила. Значението не е в драмата на метафората, а в натрупващия се ефект. Когато зависимостта бъде официално призната като риск, поведението се променя. А когато поведението се промени, капиталът рано или късно го следва.

В този смисъл ключовият въпрос за пазарите не е дали американските технологични компании ще „загубят“ Европа, а дали инвеститорите адекватно отчитат свят, в който достъпът вече не е автоматичен, а неутралността – не е гарантирана. Европейският завой не е антиамерикански. Той е пост-наивен.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.