Продължава неяснотата за изхода от преговорите между Атина и нейните кредитори – Европейския съюз и МВФ. Tе може да завършат с нови мерки за подкрепа, дори преструктуриране на дълга, а в най-лошия случай с излизане на страната от зоната на еврото, обобщава AFP, цитирана от darikfinance.bg.

Ако Гърция постигне навреме – преди края на юни, съгласие с кредиторите си, тя ще получи транша от 7.2 милиарда евро, необходими за непосредственото ѝ оцеляване, ще може да се издължи на МВФ, да плати заплатите на чиновниците, пенсиите на пенсионерите и т.н. Отсрочката ще е краткотрайна за страната, която има огромни нужди от финансиране и дълг в непоносим размер от близо 180% от брутния вътрешен продукт.

Споменатата преди време идея за трети спасителен план - от 30 до 50 милиарда евро, че и повече, със свежите пари на европейците, като че ли вече е изключена. Берлин е против.

По-вероятно е Атина да успее да се споразумее с партньорите си за продължаване на сегашния спасителен план – говори се за девет месеца - за да си осигури жизненоважната подкрепа на Европейската централна банка, която предлага "въздушна възглавница" за гръцките банки чрез механизма за спешна ликвидна подкрепа - ELA. През този период Атина би могла да продължи да получава пари и от Международния валутен фонд.

На гръцкото правителство му се иска да може да бръкне в неизползвани фондове като този от 10.9 милиарда евро за банките и да прехвърли част от дълга си, който ЕЦБ държи, на Фонда за подкрепа на еврозоната. С тази операция гръцкото правителство би спечелило по-благоприятни падежи на по-ниска лихва.

В случай на споразумение проблемът с гръцкия дълг няма да е решен. Правителството би желало кредиторите да направят жест и припомня, че през 2012 г. те самите са споменали за допълнителни мерки с цел "да се осигури надеждно и осъществимо намаляване" на задълженията при определени условия.

Малки са изгледите обаче това обещание да бъде изпълено в непосредствено бъдеще - полето за маневриране е ограничено, европейците вече са направили много, като намаляване на лихвите, удължаване на срока за изплащане, който надхвърля средно 30 г., въвеждане на мораториум за плащането и т.н. Много икономисти препоръчват частично опрощаване на дълга, но никой не е готов за този жест - синоним на загуба, по-специално за страните от еврозоната.

Мисълта, че Атина няма да може да погаси задължението си към МВФ на 30 юни, вече не е табу и дори бе разисквана на съвещание на еврозоната миналата седмица. Ако Гърция официално пропусне да се издължи на фонда, вероятно притежателите на спестовни влогове и инвеститорите ще щурмуват банките, които ще се окажат изправени пред фалит, въпреки ликвидните инжекции от ЕЦБ..

Правителството би могло да наложи мерки за контрол на капитала и да въведе временно паралелна валута, например IoU /от английски I owe you – дължа ви/ – форма на признаване на дълг. IoU би позволила да се посрещнат вътрешните разходи, тъй като еврото е запазено за обслужване на външния дълг.

Излизането на Гърция от клуба на единната валута е сценарий, на който никой не иска да повярва, тъй като той ще нанесе силен удар по основите на еврозоната и Европейския съюз. Рискът, който ще придобие конкретна форма при фалит на Гърция, е най-вече в опасността и други държави да решат, че отхвърлянето на дълговете им е по-добра възможност от запазването на еврото.