Снимка: iStock

Стартирането на бизнес почти винаги започва с един и същ въпрос - откъде да дойде първоначалният капитал.

На пръв поглед заемът от приятел или близък човек изглежда като едно от най-лесните решения. Няма продължителни банкови процедури, няма строг кредитен анализ, а условията често са гъвкави и понякога дори безлихвени.

Точно тази лекота обаче може да се превърне в проблем.

Много предприемачи предпочитат първоначално да използват собствени средства, а когато е необходимо външно финансиране - то да идва от източник, при който правилата са ясни още от първия ден.

Тук банката, колкото и парадоксално да звучи, понякога може да бъде по-чистият вариант от приятелския заем.

При банковото финансиране отношенията са предварително дефинирани. Знае се колко пари се получават, каква е лихвата, кога са падежите и какво се случва при забавяне. Няма неясно „ще ми ги върнеш, когато бизнесът потръгне“ и няма нужда едната страна да гадае какво очаква другата.

Именно това разделение между личните и финансовите отношения има стойност.

Ако предприемачът е толкова уверен, че бизнесът му ще генерира необходимия паричен поток, логичният въпрос е защо трябва да прехвърля част от риска върху близък човек, когато може да го поеме сам при предварително известни условия пред банка.

Разбира се, банковият кредит има цена. Има лихва, изисквания и в някои случаи обезпечение.

Но тази цена е видима.

При парите от приятел цената може да изглежда нулева, докато всичко върви добре. Ако бизнесът се провали, тя може внезапно да се окаже много по-висока от банковата лихва.

Причината е, че към финансовата загуба се добавят личните отношения.

Всеки нов бизнес започва с определени очаквания за оборот, печалба и срок за възвръщане на инвестицията. На практика обаче разходите могат да бъдат по-високи, продажбите да започнат по-бавно или бизнес моделът да се наложи да бъде променен изцяло.

Когато капиталът е собствен, предприемачът губи собствените си средства.

При банков кредит остава задължение, но при условия, които са били известни предварително.

При заем от приятел бизнесът може да приключи, но разговорът за парите тепърва да започне.

Именно затова изрази като „не бързам“, „върни ми ги, когато можеш“ или „знам, че ще стане“ могат да бъдат по-рискови, отколкото изглеждат.

След година човекът, предоставил парите, може да има нужда от тях. Предприемачът може да смята, че бизнесът все още няма достатъчно свободен паричен поток. И двамата могат да бъдат напълно добросъвестни и въпреки това да се окажат в конфликт.

Съществува и още един ефект.

Човекът, който е предоставил капитала, постепенно може да започне да възприема себе си като част от бизнеса.

Може да има мнение за разходите, служителите, цените или следващата инвестиция. Това също е разбираемо - неговите пари са изложени на риск.

За предприемача обаче подобна ситуация може да започне да прилича на съдружие, което никога не е било договорено.

Така един безлихвен заем може да се превърне в най-скъпата форма на капитал - не заради финансовата цена, а заради липсата на ясна граница между бизнеса и личните отношения.

Има и друг интересен начин да се погледне на ситуацията.

Ако приятелят действително вярва в предприемача и иска да му помогне, помощта не е задължително да бъде под формата на заем.

Предприемачът може да финансира проекта със собствени средства или банков кредит, да поеме риска върху себе си и ако бизнесът действително успее, по-късно да възнагради човека, който го е подкрепял - например с малък дял от компанията.

Тогава жестът има съвсем различна логика.

Близкият човек не е поставен в ситуация да загуби свои спестявания при провал, а ако проектът се превърне в успешен бизнес, може доброволно да получи участие в създадената стойност.

Разбира се, това вече е въпрос на конкретна договорка и подобно прехвърляне на дял трябва да бъде оформено юридически правилно.

Но принципът е важен - предприемачът първо поема риска, а след това споделя успеха, вместо предварително да споделя риска с хора, които са му близки.

Собственото финансиране има и още едно предимство - дисциплинира.

Когато всяко похарчено евро е лично, решенията за оборудване, служители, реклама и помещения обикновено се разглеждат много по-внимателно.

Това често води до по-малък старт, по-бърз тест на пазара и постепенно увеличаване на инвестицията едва когато клиентите покажат, че бизнес моделът работи.

Разбира се, не всеки бизнес може да бъде започнат само със собствени средства и не всеки предприемач отговаря на условията за банков кредит.

Но когато съществува избор между собствен капитал, банково финансиране и парите на близък човек, въпросът не трябва да бъде единствено кой предлага най-ниската лихва.

Трябва да се отчита и кой поема риска.

Банката предоставя капитал срещу предварително известна цена. Предприемачът получава парите и приема условията.

При приятелския заем цената може да не е записана никъде.

И точно затова понякога може да се окаже най-високата от всички.

В бизнеса загубените пари могат да бъдат спечелени отново. Разрушеното доверие много по-трудно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.