Източник: www.darikfinance.bg
Лидерите на Европейския съюз продължават да играят рискована политическа игра с гръцкото правителство. Гърция е изпълнила повече от половината изисквания на своите кредитори. Но Германия продължава да настоява за програма, която доказано е провалена и само няколко икономисти въобще някога са мислили, че би могла, би трябвало и е редно да бъде приложена.
Подобряването на фискалната позиция на Гърция от голям първичен дефицит до излишък е почти безпрецедентно, но настояването страната да постигне първичен излишък от 4.5% от БВП е безотговорно. За съжаление, когато "тройката" - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, за първи път включи това безотговорно желание във финансовата програма за Гърция, властите в страната нямаха друг избор, освен да се съгласят.
Безумието продължава. Това е особено ясно сега, предвид спада от 25% на БВП на Гърция от началото на кризата. "Тройката" оцени зле макроикономическите ефекти на програмата, която наложи. Според техните официални прогнози, чрез намаляване на заплатите и приемане на още мерки за строги икономии, гръцкият износ трябваше да се увеличи и икономиката бързо да се върне към растеж. Те също така смятаха, че първото преструктуриране на дълга ще доведе до устойчивост на задлъжнялостта на Гърция.
Прогнозите на тройката бяха погрешни. И не с малко, а в по-голямата си част. Избирателите в Гърция бяха прави да искат промяна в курса, а тяхното правителство има право да откаже да подпише дълбоко погрешна програма за управление на страната.
И все пак има място за сделка. Гърция ясно изрази желанието си да участва в продължаването на реформите и приветства европейската помощ за прилагането на някои от тях. Доза реализъм от страна на кредиторите на Гърция за това какво е постижимо, какви могат да бъдат макроикономическите последици от различните фискални и структурни реформи, може да послужи за основа на споразумение, което е така важно не само за Гърция, но и за Европа.
Някои страни в еврозоната, особено в Германия, изглежда са равнодушни за излизането на Гърция от валутния съюз. Пазарът пък вече определи цената на тази раздяла. Някои дори предполагат, че такъв сценарий би бил по-добър за еврозоната.
Подобни становища значително подценяват и настоящите, и бъдещите рискове. Същата удовлетвореност беше очевидна в САЩ преди колапса на Lehman Brothers през септември 2008 г. Уязвимостта на американските банки беше известна много преди това, поне от банкрута на Bear Stearns през март. И все пак, като се има предвид липсата на прозрачност поради слабите регулации, както пазарите, така и политиците не оцениха напълно връзките между финансовите институции.
И сега глобалната финансовата система все още усеща вторични трусове от колапса на Lehman. Банките продължават да са непрозрачни и по този начин изложени на риск. Ние все още не знаем пълния размер на връзките между финансовите институции, включително и тези, произтичащи от непрозрачни деривати и кредитни суапове.
В Европа ние вече може да видим някои от последствията от недостатъчното регулиране и недостатъците в дизайна на самия валутен съюз. Знаем, че структурата на еврозоната насърчава дивергенция, не конвергенция - когато капиталът и талантливите хора напускат засегнатите от кризата икономики, тези страни все по-малко са в състояние да изплащат задълженията си. Когато пазарите проумеят, че порочната низходяща спирала е вградена в структурата на еврозоната, последствията за следващата криза ще бъдат по-дълбоки. А следващата криза е неизбежна, тя е в самата природа на капитализма.
Трикът на президента на ЕЦБ Марио Драги, че "ще направи каквото е необходимо", за да запази еврото, работеше досега. Но мисълта, че еврото не е спойката между страните-членки на еврозоната ще направи този трик по-малко работещ следващия път. Доходността на облигациите ще скочи и никакви уверения на европейските лидери няма да бъдат достатъчни, защото светът вече ще знае, че те "няма да направят каквото е необходимо". Както показва примерът с Гърция, те ще направят само това, което политиците поискат.
Най-важната последица от всичко това е отслабването на европейската солидарност. Еврото трябваше да я укрепи. Вместо това, то имаше обратен ефект.
Не е в интерес на Европа и на света да има страна в периферията на еврозоната, отчуждена от своите съседи, особено сега, когато геополитическата нестабилност вече е толкова очевидна. Съседният Близък изток е в криза, Западът се опитва да води нова агресивна политика срещу Русия. Китай, вече е най-големият световен източник на спестявания, най-големият пазар, както и най-голямата икономика като цяло, претеглено през паритета на покупателната способност. Има нови икономически и стратегически реалности. Сега не е време за европейско разединение.
Когато създават еврото, европейските лидери се възприемат за визионери. Те мислят, че отиват отвъд краткосрочните нужди, които обикновено вълнуват политиците. За съжаление, тяхното разбиране за икономиката е по-малко от амбициите им, а политическата реалност не дава възможност за създаването на институционалната рамка, която да позволи на еврото да работи по предназначение. Въпреки че единната валута трябваше да донесе безпрецедентен просперитет, е трудно да се открие значителен положителен ефект за еврозоната като цяло в периода преди кризата. В периода след нея негативните последствия са огромни.
Бъдещето на Европа и еврото вече зависи от това дали политическите лидери на еврозоната могат да постигнат поне малко икономическо разбирателство с поглед в бъдещето и загриженост за европейската солидарност. /Проф. Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика, в The Project Syndicate/
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.08 | ▲0.32% |
USDJPY | 152.97 | ▼0.11% |
GBPUSD | 1.25 | ▲0.07% |
USDCHF | 0.91 | ▼0.52% |
USDCAD | 1.37 | ▲0.15% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 38 826.60 | ▲0.56% |
S&P 500 | 5 153.12 | ▲0.91% |
Nasdaq 100 | 17 992.50 | ▲1.35% |
DAX 30 | 18 179.00 | ▲0.47% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 62 760.60 | ▼0.25% |
Ethereum | 3 110.76 | ▲0.22% |
Ripple | 0.53 | ▼0.41% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 77.99 | ▼1.53% |
Петрол - брент | 82.83 | ▼1.03% |
Злато | 2 301.85 | ▼0.08% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 606.00 | ▲3.20% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 108.76 | ▲0.49% |
Germany Bund 10 Year | 131.12 | ▲0.36% |
UK Long Gilt Future | 97.12 | ▲0.73% |