Много икономисти предупредиха за нарастваща инфлация, което главно се дължи на ниските лихвени проценти.  Само, че инфлация не е налице, съобщават от онлайн изданието на немския икономически вестник „Цайт".

От вестника са попитали онези анализатори, които са очаквали инфлация, защо техните прогнози не се сбъдват.

Прогноза: „Инфлацията ще дойде - а с нея и обедняването на големи групи от населението, което ще постави хората в ръцете на социализма". Това изказване е на Торстен Полет, главен икономист, работещ за златните дилъри Дегуса (Goldhändler Degussa), направено за  Wirtschaftswoche на 17.05.2013 г.

Защо обаче това не се случва? При спукване на водопроводна тръба в една къща, водата първо се процежда в единия ъгъл, после в другия, и накрая, когато премине през всички стени и тавани, цялата сграда е наводнена. По същия начин се случва и с националния икономически ефект, когато се разширява паричното предлагане, което влияе върху цените на стоките. Първо се увеличават на едно място, после на друго и накрая всички цени са се повишили. 

Европейската централна банка (ЕЦБ) от началото на 2008 година е увеличила европарите в обращение (т. нар. М1 - парични средства и краткосрочните банкови кредити на разположение) с цели 51%, въпреки икономическата производителност в еврозоната, която показва свиване с 2 на сто. Издръжката на живота се е повишила „само" с 9 процента. Въпреки това, тази цифра не показва истинската инфлация. Инфлацията, за която ЕЦБ доскоро се притесняваше, не се появи в официалната статистика.

Три примера: От началото на 2008 г. до днес, цените на жилищата в Германия са се увеличили с 28 на сто, германският фондов пазар е нараснал с повече от 48 на сто, а цената на десетгодишните немски държавни облигации е скочила с 47%.

Тази „налична инфлация" на цените на стоките рано или късно ще доведе със себе си и до ръст на потребителските цени. Водопроводът отдавна се е пробил, влагата вече не само се показва, но тя е и навсякъде в къщата...

ЕЦБ обаче продължава да осигурява безпрецедентно пренасищане на пари. Банката купува държавни облигации в много голям мащаб, а харчи и много нови евро. Човек или трябва да е забравил историята или да е един икономически шарлатанин, за да не осъзнава, че покупателната способност на еврото се погубва, твърдят от немския икономически вестник „Цайт".