Източник:  www.darikfinance.bg

Aнтикорупционната мания на Румъния застигна и един българин. След продължил близо 10 години процес Стамен Станчев, тогава международен консултант на инвестиционната банка Credit Suisse First Boston, получи присъда от 5 години и два месеца затвор за промишлен шпионаж по т.нар. дело за стратегически приватизации, пише Патрик Бейшъм, директор на базирания във Вашингтон и Лондон Институт по демокрация в The New York Times.

С широките си булеварди и сгради в стил Бел епок, Букурещ някога беше известен като Малкия Париж. Днес столицата на Румъния извиква реминисценции от Великата френската революция, тъй като е залята от съдебен терор, смята Патрик Бейшъм.

Той припомня, че през ноември м.г. лидерът на дясноцентристката Национал-либерална партия Клаус Йоханис бе избран за президент с популистка, антикорупционна платформа, сменяйки на поста Траян Бъсеску от по-консервативната Демократично-либерална партия.

Бъсеску твърдо застана зад продължаващото от доста време антикорупционно движение, което беше сравнително беззъбо. За Бъсеску това беше полезен политически инструмент, с който да атакува съперниците си, както и начин да успокои американските и европейските критици на управлението на Румъния. Но тези негови действия бяха позакъснели.

С победата на Йоханис борбата с корупцията се завъртя на високи обороти. Но докато изпълнителната власт остава в ръцете на премиера Виктор Понта - лидер на Социалдемократическата партия, президентството може да бъде мощен и яростен проповедник на тази кауза.

Отказът от истинско правосъдие в продължение на десетилетия, първоначално от диктатори, после от неефективни демократи, накараха румънците ентусиазирано да подкрепят антикорупционната кауза. След съдебното разчистване, което започна при Бъсеску, през миналата година бяха произнесени повече от хиляда присъди на политици и бизнесмени, а борбата с корупцията се оказа ключов момент в предизборните кампании.

Телевизионните мрежи безмилостно улавят всяка погрешна стъпка. Докато прокурорската активност печели рейтинг от над 90%, десетки политици от всички основни партии са опозорявани.

Подкупът е ендемичен в румънския живот и политиката просто отразява тези социални норми. Всеки, който е в политиката или в бизнеса, се предполага, че е виновен за нещо. Повечето румънци признават, че малко ги е грижа за недостатъците на съдебния процес, независимо дали доказателствата понякога са смехотворни или пък че прокурорите наставляват магистратите при вземането на съдебните решения.

Възходът на прокурорската власт заплашва дори своите собствени представители. През ноември миналата година бившият висш прокурор Алина Бика, която бе определена от Понта да оглави Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност, бе арестувана по обвинение в получаване на подкупи. Преди това тя участва в разработването на Наказателния кодекс на Румъния. По думите на Бъсеску: "Никой не е над закона."

Често срещано явление е заподозрените да бъдат притискани да назовават имена, в замяна на възможна снизходителност в рамките на процеса. Също така е рутинна практика членовете на семействата на заподозрените да бъдат арестувани като допълнителен лост за въздействие от страна на прокурорите.

Една от мерките, а`ла Оруел, са "превантивните арести" на някои високопоставени заподозрени, обвинени във финансови престъпления, с мотива да бъде предотвратено извършването на подобни нарушения в бъдеще.

Въпреки че официално се отрича, всеки е наясно, че съдилищата не са политически независими, каквито би трябвало да бъдат.

Много от арестуваните са свързани с руските финансови интереси. Това ги прави удобна мишена, че служат на интересите на чужда сила, която повечето румънци смятат за заплаха.

Преди избирането си през 2012 г., Виктор Понта характеризираше Националната дирекция за борба с корупцията като съвременна версия на тайната полиция на комунистическия диктатор Николае Чаушеску. Но тъй като общественото мнение се обърна в полза на дирекцията, премиерът промени тона си. Сега той се изявява като горещ привърженик на антикорупционното движение, използвайки го като инструмент срещу медийните си противници, особено срещу собствениците на критичните вестници.

Наскоро Понта влезе в остър сблъсък с Адриан Сърбу, собственик на медийната група "Медиафакс", която издава водещия бизнес вестник в Румъния "Зиарул финанчиар". Адриан Сърбу. Той бе арестуван по обвинения в пране на пари и укриване на данъци.

Обвинението срещу Дан Адамеску, собственик на независимия вестник "Романия Либера", също е смущаващо. Понта обвини Адамеску в обявяване в несъстоятелност на собствената си застрахователна компания, за да подпомогне финансово Бъсеску в кампанията за преизбирането му. Адамеску бе признат за виновен и получи присъда от повече от 4 години затвор.

Друга неочаквана последица от антикорупционната кампания е, че тя разпалва антиамерикански настроения. Тъй като Държавният департамент изрази опасения, че една корумпирана Румъния може да се превърне в следващата Украйна, тъй като народният гняв срещу корумпирана олигархия може да доведе до бунтове, някои румънци съзряха в поредицата от прибързани присъди необуздан стремеж да се впечатли Америка.

Европейският съюз следи нивата на корупция още от влизането на Румъния в него през 2007 година. Букурещ се опасява, че провал в провеждането на реформи би могъл да доведе до негативни последици за страната.

Разбира се, една по-малко корумпирана Румъния би била по-добър член на Европейския съюз и по-надежден съюзник в НАТО. Но би било грешка да се приеме като надежден показател за успех в правосъдието количественият подход пред качествения.

Антикорупционната кампания в Румъния пусна бързо метастазите на един недемократичен кръстоносен поход. Ненаситният апетит на обществеността за справедливост само задълбочава заплахата за демократичното бъдеще на страната.

Американското и европейските правителства би трябвало да поздравят румънците за решимостта им да изкоренят корупцията, но сега трябва да насърчат промяна в подхода, посочва в анализа си Патрик Бейшъм.

В началото на надигналата се антикорупционна вълна в Румъния бе засмукан и българският бизнесмен Стамен Станчев. Той бе окончателно осъден на 27 януари след продължил 8 години процес за промишлен шпионаж по т.нар. дело за стратегически приватизации и получи присъда от 5 години и два месеца затвор. По тази афера двама бивши румънски министри – на съобщенията Жолт Наги и на икономиката Кодруц Шереш, също влязоха зад решетките. Според румънското правосъдие, те са участвали, заедно със Станчев, в престъпна група, като предавали на българина, по това време консултант на Credit Suisse First Boston, секретни документи, свързани с приватизацията на електроразпределителното дружество "Електра Мунтения Суд", както и за предлагане на борсата на пакет акции на компания "Ромтелеком".

"Нормално, даже бих казал задължително, е за един международен консултант да се стреми да се домогне до възможно най-широка информация по един или друг въпрос, свързан с бизнеса му. Тук няма нищо незаконно. Навсякъде по света е така. Просто в Румъния попаднах може би в неподходящия момент и станах жертва на политически игри, на надигащата се по онова време антикорупционна вълна, повлякла след себе си както виновни, така и доста невинни от висшите етажи на властта", споделя пред БГНЕС Станчев преди да бъде осъден окончателно и да бъде обявен за издирване от Интерпол, по искане на румънската страна.