Източник:  www.darikfinance.bg

Китай е в капан. Комунистическите власти откриха, както японците в началото на 90-те години на XX век и американците между двете световни войни, че не можеш да изпуснеш кредитен балон по безопасен начин.

Изминалата година на затягане на паричната политика на Китайската народна банка и мерки срещу сенчестото банкиране, които удариха бизнеса с над 250 млрд. долара, изтласкаха икономиката на Китай на ръба на дългова дефлационна криза.

Вчера централната банка изненадащо намали задължителните резерви за кредитните институции в страната, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.

Междувременно дефлацията на производствените цени достигна 3.3%, а данните за производствената активност показват спад, като съответният индекс достигна 49.8 пункта през януари.

Според JP Morgan решението за намаляване на задължителните резерви от 20% на 19.5% ще вкара в икономиката на страната около 100 млрд. долара.

Това само по себе си няма да промени нищо. Средната лихва по едногодишните заеми за китайския бизнес скочи от 0% на 5% в реално изражение през последните три години, в резултат на забавянето на инфлацията. Така цената, която предприятията плащат за обслужване на дълговете си, по данни на UBS, се удвои от 7.5%, до 15% от брутният вътрешен продукт на Китай.

Но ще трябва да мине доста време, докато китайската икономика успее да изпусне балона в кредитирането, който се наду до 26 трилиона долара. Задлъжнялостта в страната нарасна от близо 100% от БВП до 250% през последните 8 години.

Народната банка реално може да намали изискванията за задължителните резерви до 0 и така да вкара в икономиката 4 трилиона долара, но това ще бъде отчаян ход.

Управляващите в Пекин вече не се притесняват за растежа. За тях по-важна е заетостта. По данни на Международния валутен фонд и Международната федерация на труда безработицата в страната вече е 6.3%, при условие, че на теория държавата трябва да гарантира пълна заетост.

Имотният балон също се пропуква. Цените на жилищата намаляха с 4.3% през декември. А площта на новото строителство се сви с 30% през четвъртото тримесечие на миналата година.

Премиерът Ли Къцян превърна в мисия на живота си да изведе страната от капана на средните доходи. Той сам призна, че моделът от последните 30 години на икономическо развитие, движено от инвестициите и износа е остарял и трябва да бъде заменен с нарастване на вътрешното потребление.

В продължение на вече две години Къцян се опитва да укроти гигантските държавни индустриални предприятия и да ограничи кредитния балон. Сега той е на път да се сблъска с реалността, че не може да се направи нищо. Китай премина точката, от която няма връщане, преди пет години.