Източник:  www.darikfinance.bg

Съобщението на руския президент Владимир Путин по време на визитата му в Турция през декември 2014 г., за отказ от строежа на газопровода "Южен поток", който трябваше да пренася 63 млрд. куб. м. природен газ от Русия за Европа, дойде като изненада за много европейски държави. Това важи с пълна сила за България, малка и бедна страна от ЕС, която изгуби милиарди от транзитни приходи от проекта "Южен поток".

Путин направи изявлението по време на пресконференция с турския президент Реджеп Ердоган, на която заяви, че "ако Европа не иска да го реализира, то той ще остане нереализиран. Ние ще пренасочим потока на нашите енергийни ресурси към други региони на света". Най-забележителната част от изявлението беше смяната на "Южен поток" с двустранен руско-турски проект, по-късно кръстен "Турски поток".

Той, ако бъде осъществен по план, ще бетонира аспирациите на Турция да стане регионален център за енергийни доставки. Скорошните сондажи с централното правителство в Багдад се отплатиха добре и сега Турция получава енергийни доставки от две места – от Багдад и от наскоро построената тръба, контролирана от кюрдското регионално правителство в Ербил.

Анкара вече получава природен газ и от тръбата Баку-Тбилиси-Ерзурум, по-известна като Южнокавказки газопровод от полетата Шах Дениз в азербайджанския сектор на Каспийско море. Той работи паралелно с тръбата за суров петрол Баку-Тбилиси-Джейхан. Първоначалният капацитет на газопровода е 8,8 млрд. куб. м. газ за година с очакването, че обемът ще нарасне до 25 млрд. куб. м.

Най-значителният газов проект на Турция е Трансатлантическия газопровод, заедно с възможността за удължаване на Трансадриатическия тръбопровод, с първоначален капацитет от 16 млрд. куб. м. газ на година, който ще се увеличи до 23 млрд. до края на 2023 г. А в своя финален етап преносът през него ще достигне 60 млрд. куб. м. годишно, които трябва да се доставят от Азербайджан и Транскаспийския газопровод в Туркменистан.

В момента природният газ получава все по-голям дял в енергийния микс на Турция и вече задмина петрола като най-важно гориво по отношение на консумираните обеми. Струва си да споменем тук, че Турция е вторият по важност пазар за руски природен газ след Германия. Русия също така строи първата турска атомна електроцентрала на средиземноморския бряг на страната. Тя ще има четири реактора с обща мощност 4,2 гигавата и ще започне работа около 2020 г.

Въпреки това остава любопитен въпросът дали Русия ще приеме настъплението на конкурентна и при това мюсюлманска сила в регионите на Центарлна Азия, Кавказ и Черно море. Много е вероятно настоящото сближаване да е временен процес, заради санкциите на САЩ и ЕС срещу Кремъл, както и заради независимата турска външна политика в региона.

Дълбоките различия по въпроси като Сирия и Крим все още са на лице и изглежда, че Русия е малко готова да се приспособи към турската гледна точка. Тези неща са особено очевидни в скорошните изказвания на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Русия не е спазила обещанието си в Крим. "Трябваше да видим тези обещания изпълнени. Но с тъга мога да кажа, че те не бяха. Русия е наш приятел, но ние сме длъжни да им кажем, ако бъркат", коментира той пред Анадолската информационна агенция.

Крим има исторически оттенък в отношенията между някогашната Османска и Руска империи, които са предшествениците на съвременна Турция и Руската федерация. Кримските татари са турски народ и имат натурална и историческа връзка с родната Турция.

Икономическите отношения между двете големи произвеждащи и консумиращи икономии не е задължително да са увенчани със стратегическа връзка. Сегашният ход на действията предполага, че тяхната обвързаност е по-скоро търговско и икономическо ориентирана, отколкото подчинена на политическата стратегия.

Така, имайки предвид целия обхват на руско-турската газова сделка и чистия политически успех на плана за "Турски поток", трябва да се внимава, когато се спекулира за неговото бъдеще, или това, което в крайна сметка може да означава. Кулминацията на двустранните търговски и икономически връзки между две страни не е задължително да представлява стратегически съюз. Този факт може да бъде отнесен и към руско-турските отношения. Други аспекти от истинските стратегически отношения между двете страни все още не са ясни.

Без съмнение Русия oбмисля дългосрочни партньорства и изглежда отдадена на структурирането на многополюсен свят заедно с напредващия Китай.

Те вече построиха свой защитен апарат - Шанхайскта организация за сътрудничество, наричана от мнозина НАТО на Изтока, където единствената членка на Алианса – Турция, е партньор за диалог и скоро може да бъде издигната като държава с наблюдаващ статут. Главният въпрос за Турция в момента е дали може да се напасне към мащабните руски геостратегически схеми.

Най-важният аспект на стратегическото партньорство между двете страни е изравняването в сектора на отбраната, както и единодушието по международните въпроси като тяхна основна цел - нещо, което по една или друга причина напълно отсъства от настоящите руско-турски отношения.

Така че остава да се види дали сърдечността между двете страни ще продължи да бъде непокътната и процъфтяваща или става въпроса само за брак по сметка. /БГНЕС/ Мохамед Первез Билграми, в The World Bulletin/