Градският стрес, пренаселването и недостатъчните доходи започват все повече да оказват влияние на хората на възраст между 35 и 50 години и те се опитват да се отърват от тези "товари", характеризиращи живота в града, съобщава вестник „Зиарул финанчиар", цитиран от БТА.

Според най-новите данни на румънската статистика през 2012 година 118 000 румънци са се преместили да живеят от град в село и само 74 000 са отишли да живеят от село в град. През 1990 година малко под 28 000 румънци се преместиха на село от града, а 550 000 души замениха селската среда с градска.

Макар сега повечето от напускащите градовете да го правят, защото не могат да си позволят разходите за живеене там, има и категория хора, които са направили кариера в градска среда и искат да станат предприемачи или да осъществят проект в социалната сфера далеч от света на корпорациите.

"Хората, които се местят да живеят от града на село, са две категории. Първите са бивши служители или предприемачи, които желаят да живеят на село, защото е по-евтино, по-близко е до природата и  искат да правят бизнес там. Другата категория, който е доста по-многобройна, е на бедните хора, които си тръгват от града на село, защото е по-евтино, съответно това е преместване за оцеляване", казва професор Думитру Санду от факултета по социология в Букурещкия университет.

"Тенденцията е гражданите да се местят на село, тенденция, която и в чужбина е доста на мода. Освен това хората започват да се ориентират към био земеделие", казва и Каталин Строе, който е акционер във фирма за производство на земеделско оборудване с оборот от 4,2 милиона евро миналата година. Според него увеличаването на продажбите на фирмата се дължи и на увеличаване на румънците, които се местят от град в село.

Симона Давид Крисбашану, която дълги години е работила в корпорация, в момента е председател на асоциация, занимаваща се с проекти в сферата на образованието и културата.

"От известно време обмисляхме да се преместим, защото искаме по-нормален ритъм на живот. Животът в Букурещ е благоприятен, когато се формираш, когато искаш да напреднеш в кариерата. След като преминеш през този етап и се включиш в проекти, за които не трябва постоянно да стоиш в Букурещ, искаш да направиш тази крачка", казва Симона, която от началото на годината живее със съпруга си в провинцията. "Заслужаваше си да се преместим. Вече не губим време в трафика на Букурещ и в срещи, които не са обезателно нужни. Тук въздухът е чист и дори си отглеждаме домати в нашата малка градина. А ако ни се наложи да отидем до столицата, сме доста близо, за час и половина сме в града", казва още тя.

Колкото повече градовете се пренаселват, а средата става все по-корпоративна, което е огромен стресов фактор, румънците тъгуват за връщане към природата и за живот, далеч от замърсявания и тревоги. Още повече перспективата за живот в просторна къща с голям двор и градина, където може да отглеждаш зеленчуци за собствено потребление е много по-привлекателна от това да живееш затворен в апартамент от 40-60 квадрата в комунистически блок.

Явлението за преместване от града на село сред населението се засили най-много с появата на икономическата криза от 1997-1998 година (когато леята се обезцени силно, а Русия беше в криза) и тогава се очертаха две тенденции: от една страна хората започнаха да отиват да работят в чужбина, а от друга страна, мнозина се преместиха на село, защото животът в града беше прекалено скъп, за да могат да си го позволят, смята професор Думитру Санду.

Според него на пръв поглед това, че все повече хора се местят на село в последните години може да е положителен знак, но само ако става въпрос за категория заможни румънци, които се местят на село и инвестират там, защото точно тази категория характеризира хората, което се местят от града на село в Западна Европа.

"В действителност обаче по-голямата част на вътрешната миграция от градовете в селата е на бедните хора и тази тенденция се задълбочава от 1997 година насам. Въпреки това се вижда положителното влияние на миграцията на село на заможни хора с бизнес. Наблюдава се икономически растеж на селата, които са в близост до големите градове, където са се преместили богатите", казва още професор Думитру Санду.

Резултатите от последното преброяване на населението на Румъния от 2011 година показват, че от общо около 20 милиона население на Румъния, 46 процента живее в селска среда, което е с малко по-малко спрямо данните от предишното преброяване през 2002 година. Въпреки това социолозите обръщат внимание, че това "блокиране" на урбанизацията около 55 процента, което се запазва в последните 20 години в Румъния, задълбочава разликата със страните от Европейския съюз, където средно около 70 на сто от населението живее в градовете.

И развоя на строителството на жилища в последните години подчертава по-засилена дейност в селските райони. Така от 2008 до 2013 година броят на новопостроените жилища е бил по-голям на село, отколкото в града. Например, миналата година са се построили над 23 000 жилищни единици в селски райони спрямо 20 500 в градски, по данни на Националния институт по статистика. Ако цените на материалите и на труда за вдигането на къща не се различават съществено между града и селото, но има голяма разлика в цената на парцелите в града и на село.

В Букурещ например цената на парцел тръгва от 80-100 евро на квадратен метър и може да стигне и до 2000 евро/кв.м в най-централните райони, докато на село, с изключение на предградията на градовете, един парцел може да се купи и за 5-10 евро/кв. метър.

Ако в града цената на живота може да стигне 2000-3000 леи на месец (сумата включва наем, транспорт, храна, комунално-битови услуги, развлечения), на село тази сума може да се намали наполовина, защото могат да се направят икономии от разходите за храна, за комунални услуги и от други разходи.