Източник:  www.darikfinance.bg

Санкциите срещу Русия ще имат ефект на бумеранг, те поставят в задънена улица руско-американските отношения и противоречат на стратегическите интереси на самите САЩ. Това заяви руският президент Владимир Путин, по повод новите мерки, които Вашингтон прие за решаване на кризата в Украйна.

Според Путин големите компании искат да работят с Русия, но сблъсквайки се с наложените ограничения, те ще загубят своята конкурентоспособност. На американските дружества беше предоставена възможност да търсят петрол и газ в шелфа на Русия, но американското правителство май не иска те да работят там, посочва Путин.

Той добави, че Международният валутен фонд не трябва да отпуска заеми на Украйна преди в страната да бъде установен мир.

Вчера САЩ приеха нови санкции срещу Русия заради нейната намеса в Украйна. В черния списък бяха включени няколко физически лица, както и компании и организации в Русия и Украйна.

Под ударите на санкциите попадат части от военната индустрия и петролния сектор, както и руски банки.

В списък са вкарани концернът "Алмаз-Антей", Уралвагонзавод, НПО "Машиностроене", както и няколко структури на "Ростех": концернът "Калашников", компаниите "Съзвездие", "Радиоелектронни технологии" (КРЭТ), "Базалт" и Конструкторското бюро за приборостроене.

Санкциите са насочени и срещу най-голямата руска нефтена компания "Роснефт", най-големия в Русия независим производител на газ "Новатек", петролният терминал във Феодосия, а също руската "Внешекономбанк" и една от най-големите в страната търговски банки "Газпромбанк".

Новите санкции не включват замразяване на активи, а ограничаване на достъпа до американските финансови пазари. Така санкционираните банки и компании ще трябва да се обръщат към руската централна банка за долари.

Освен това Вашингтон може да окаже натиск върху всички чуждестранни компании с бизнес в САЩ да се откажат от бизнеса си с посочените руски компании.

Мерките включват и познатите вече персонални санкции, като е разширен кръгът от наказаните лица. Сега в него попада зам-председателят на Държавната дума Сергей Неверов, федералният министър по въпросите на Крим Олег Савелиев, президентския помощник Игор Счегольов и премиерът на самопровъзгласилата се Донецка народна република Александър Бородай.

Американският президентът Барак Обама обясни разширяването на санкциите с това, че Москва не била предприела необходимите мерки за нормализиране на положение в Украйна.

Засилването на напрежението между Вашингтон и Москва имаше своето отражение в Европа, където не беше постигнато споразумение за имената на бъдещите върховен представител на Европейския съюз за външната политика и председател на Европейския съвет.

Италианският премиер Матео Ренци защитаваше активно кандидатурата на своя министър на външните работи Федерика Могерини. Името ѝ обаче беше отхвърлено от няколко страни от Източна Европа, особено Литва, която обвинява Италия, че е твърде близка с Москва по въпросите с украинската криза.