Уникалното географско положение на Турция ще й позволи да държи крана на тръбите.

Руско-украинският конфликт неминуемо ще доведе до ново преразпределения на силите на европейския газов пазар. Част от страните-членки на Европейския съюз са сериозно загрижени заради своята енергийна зависимост от Русия, а други се съмняват в надеждността на транзита през Украйна. В тази връзка ЕС има интерес от разширяването на кръга от доставчици и в развитието на алтернативни транспортни коридори.

"Уникално геостратегическо положение"

Не е изключено, че най-много от стремежа на европейците за диверсификация ще спечелят турците. Страната има реални шансове да стане голям център за транспортиране и разпределение на енергийни потоци край югоизточните граници на ЕС. Достатъчно е да погледнем на картата: благодарение на изгодното си географско положение между Европа и Кавказ, Централна Азия, Близкия и Средния Изток Турция сякаш е определена за тази роля.

"Виждаме, че европейските и международните компании проявяват растящ интерес към турския енергиен пазар", заяви експертът от германската консултантска фирма Кристиан Грун. Според него, причините за това не се изчерпват само с "уникалното географско положение" на Турция. Важна роля играят високите темпове на икономически растеж през последните години, изключителната динамичност на турското общество, което се дължи на благоприятната демографска ситуация в страната: средната възраст на населението е около 30 години.

Засега само един проект - ТАНАП

Ключовият проект, който трябва да осигури на Турция статут на стратегически важен енергиен партньор на ЕС, е така нареченият "Южен газов коридор" за доставката на синьо гориво от Каспийския регион и Средния Изток. Строителството на Трансанадолския газопровод /ТАНАП/ трябва да започне през 2015 и да приключи през 2018. По него трябва да текат 16 милиарда куб.м. азерски газ от находището "Шах-Дениз 2": 10 милиарда транзит за ЕС и 6 милиарда за собствени нужди.

Освен Азербайджан енергийни партньори на Турция могат да станат Кюрдската автономия в Ирак, а също така Израел и дори Кипър, които неотдавна откриха газ в своите териториални води.

Голям вносител на руски газ

Впрочем за момента единственият конкретен и значим проект си остава ТАНАП, подчертава един от водещите турски специалисти по енергийните въпроси Мехмет Огютчу. И този газопровод не е достатъчен, за да превърне Турция в център на разпределение на газа, категоричен е експертът. "За целта са нужни не 16, а 50-60 милиарда куб. м", уточнява той.

Така че за момента не може и да става дума, че Турция кардинално ще намали зависимостта на ЕС от руския газ, отбеляза Огютчу. "На Турция може да се вярва. Та нали тя е член на НАТО, ОИСР, Съвета на Европа и се стреми да влезе в ЕС. Така че тя може да допринесе за диверсификацията на европейската енергетика", убеден е експертът.

Едновременно с това съществуващите и планирани турски газопроводи могат да бъдат използвани и за диверсификацията на маршрутите на доставка на руски газ в ЕС. Турция е един от най-големите клиенти на "Газпром" и е свързана директно с Русия по дъното на Черно море с газопровода "Син поток". По него спокойно може да тече газ за страните от Южна Европа.

Така Турция разполага с всички предпоставки да се превърне в газов хъб за Европа. Тази позиция се застъпва и от главния икономист на Международната агенция по енергетика /МАЕ/ Фатих Бирол. "Турция ще има ключова роля в глобалната енергийна политика. Благодарение на своето географско положение тя може да стане надеждна транзитна страна за доставките на енергоносители", коментира той. /БГНЕС