Европейската комисия предлага нова европейска стратегия, чиято цел е Европейският съюз да може да се предпази от евентуални бъдещи геополитически проблеми, като кризата в Украйна, застрашаващи енергийната сигурност на страните от Общността. 

Зависимостта от малкото доставчици на енергийни продукти за ЕС ще се увеличи, ако не се предприемат мерки, тъй като, от една страна, общото търсене на енергия се увеличава и се очаква да нарасне с 27% до 2030 г. От друга страна, вътрешното производство на енергия в ЕС е намаляло с почти една пета между 1995 година и 2012 година. Това е довело до днешната ситуация, при която повече от 50% от енергийните нужди на ЕС се покриват от външни доставчици: през 2012 година почти 90% от нефта, 66% от газа и 42% от твърдите горива в потреблението на ЕС с били от внос, а цената им е надхвърляла 1 млрд. евро дневно.

Стратегията на ЕК се опира на напредъка, осъществен след газовата криза от 2009 година. 

За да се осигури непрекъснатост на доставките, Комисията предлага извършването на цялостни оценки на риска (проверки на подготвеността). Те ще се провеждат на регионално ниво или на равнището на ЕС и при тях ще се симулира прекъсване на газовите доставки. По този начин се цели да се провери как енергийната система може да се справи с рисковете във връзка със сигурността. Въз основа на изводите, които ще се направят, ЕК планира разработване на планове за спешни ситуации и създаване на резервни варианти за действие.

Стратегическите мерки на Комисията са насочени в няколко основни сфери. Първата е свързана със  завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар и създаването на липсващите инфраструктурни връзки, които са от основно значение за бързата реакция при евентуално прекъсване на доставките. ЕК е посочила 33 инфраструктурни проекта, които са ключови за енергийната сигурност на ЕС. Предлага се също така да се повиши целта по отношение на взаимосвързаността на инсталираната електрическа мощност и тя да достигне 15% до 2030 година, като едновременно с това се вземат предвид свързаните с разходите аспекти и потенциалът за търговски обмен в съответните региони.

На следващо място е поставена диверсификацията на страните доставчици и трасетата. През 2013 година като обем 39% от вноса в ЕС на газ е бил от Русия, 33% - от Норвегия и 22% - от Северна Африка (Алжир, Либия), посочват от Комисията. Целта е да се запазят отношенията с надеждните партньори, но ще се търсят и нови партньори за доставки - например в региона на Каспийския басейн чрез допълнително удължаване на южния газов коридор, чрез развитие на средиземноморския газоразпределителен център и чрез увеличение на доставките на втечнен природен газ.

На трето място ЕК поставя укрепването на механизмите при спешни ситуации и инструментите за подпомагане и защита на ключовата инфраструктура.

Следва увеличаване на вътрешното производство на енергия, което включва разработването на допълнителни възобновяеми енергийни източници и устойчивото производство на изкопаеми горива.

ЕК посочва като важни точки, по които трябва да се действа, и подобряването на координацията на националните енергийни политики, което се изразява в единна позиция в сферата на външната енергийна политика, по-нататъшно развитие на енергийните технологии и увеличаване на енергийната ефективност, където сградите играят основна роля, тъй като с тях са свързани 40% от потреблението на енергия и една трета от консумацията на природен газ.

На Европейския съвет от 26 - 27 юни държавните или правителствените ръководители от ЕС ще обсъдят предложенията на Комисията, включително действията за осигуряване на непрекъснатост на доставките през тази зима.