Снимка: iStock

Управлението на голям бизнес предполага дисциплина, контрол върху разходите и способност за оценка на риска. Това обаче не предпазва предприемачите и изпълнителните директори от финансови решения, за които по-късно съжаляват.

Осем ръководители разказват за пропуснати инвестиции, прекалено бързо разрастване, необмислени разходи за реклама и решения, продиктувани от прекомерна предпазливост. Част от грешките им струват милиони, докато други ги лишават от професионални възможности и преживявания, чиято стойност осъзнават едва години по-късно.

Общото между историите е, че най-скъпите решения невинаги изглеждат погрешни в момента, в който са взети. Понякога проблемът не е в самия избор, а в неспособността да бъдат предвидени неговите последици.

Успешната сделка може да създаде нови рискове

Рик Розенфийлд, един от основателите на California Pizza Kitchen, посочва две скъпи грешки след продажбата на контролен пакет от компанията на PepsiCo за 94 млн. долара през 1992 г.

След сделката ръководството получава достъп до значително повече капитал и започва да разширява бизнеса агресивно. Новите ресторанти обаче се увеличават по-бързо, отколкото вътрешните системи, управленските процеси и екипът могат да поддържат.

Когато PepsiCo решава да се оттегли от ресторантьорския бизнес, слабостите стават видими. Следват затваряне на обекти, съкращения и намаляване на разходите. Според Розенфийлд най-тежката последица е загубата на доверие сред служителите.

Втората грешка се появява години по-късно, когато основателите продават оставащото си участие на инвестиционни фондове. Те се концентрират върху условията за акционерите, но не защитават достатъчно добре собствената си роля в бъдещото управление.

Така хората, създали компанията, постепенно губят възможността да определят нейната посока.

Изводът на Розенфийлд е, че човек може да бъде толкова съсредоточен върху непосредствената възможност, че да пропусне какво ще се случи след нея. Най-скъпите грешки невинаги произтичат от лоши решения - понякога те са резултат от непредвидените последици на привидно добри сделки.

Разрастването без процеси може да унищожи стойност

Подобен урок споделя и Джордж Саркис, който ръководи екип за недвижими имоти с годишни продажби за над 500 млн. долара.

Най-голямото му финансово съжаление не е свързано с лоша инвестиция или пазарен срив, а с твърде ранното разширяване на бизнеса.

В началото на кариерата си той наема служители и увеличава разходите за заплати, преди да е изградил необходимите системи, процеси и ясна отговорност. Новите хора увеличават капацитета на компанията само на теория. На практика липсата на структура ограничава ефективността им.

Саркис подчертава, че дори добрите служители не могат да постигнат високи резултати, когато не разполагат с ясни цели, конкретни отговорности и работещи правила.

Това е често срещан риск при бързо растящите компании. Предприемачите виждат увеличаващо се търсене и се опитват да го посрещнат чрез повече персонал. Ако организацията не е готова, разходите нарастват по-бързо от производителността.

Вместо да реши проблема, наемането на още хора може да създаде нови затруднения - дублиране на дейности, размиване на отговорността и по-труден контрол върху качеството.

Маркетингът без измерване лесно се превръща в загуба

Саркис съжалява и за парите, които е влагал в маркетинг, без да разполага с ясен начин за измерване на резултатите.

В продължение на години той финансира инициативи, защото изглеждат впечатляващи, звучат убедително или се използват от конкурентите. Липсва обаче конкретна връзка между вложените средства и постигнатите продажби.

Днес всяка маркетингова инвестиция в бизнеса му трябва да бъде обвързана със стратегия, измерима цел и механизъм за проследяване на резултата.

Разпознаваемостта на марката има значение, но сама по себе си не е достатъчна. Компанията трябва да знае дали дадена кампания привлича клиенти, увеличава приходите или подобрява задържането на съществуващите потребители.

Без подобно измерване рекламният бюджет лесно се превръща в разход, който изглежда необходим, но не създава доказуема стойност.

Късното финансово образование има дългосрочна цена

Ейми Уокър, ръководител на британската биотехнологична компания 4basebio, определя липсата на финансово образование в ранните си години като едно от основните си съжаления.

В училище тя не получава практически знания за инвестициите, данъците и управлението на личните средства. Впоследствие е принудена да усвоява тези теми чрез собствен опит.

Според нея цената не е само в конкретни пропуснати печалби. По-важно е изгубеното време, през което капиталът е можел да се натрупва и да носи доходност.

Ранното разбиране на инвестирането позволява дори малки суми да се възползват от ефекта на сложната лихва. Отлагането с десет години трудно може да бъде компенсирано само с по-големи вноски на по-късен етап.

За Уокър финансовата стабилност и способността да се вземат информирани решения вече са основен приоритет. Тя съжалява, че не е започнала по-рано да изгражда знания за дългосрочно създаване и защита на богатството.

Неуспешната инвестиция не винаги е грешка

Не всички ръководители определят загубата на пари като повод за съжаление.

Джей Би Оречия, ръководител на финансово-технологичната компания SavvyMoney, инвестира като изпълнителен продуцент в независима комедия. Проектът не е типична инвестиция, която повечето финансови консултанти биха препоръчали, а вероятността за висока доходност е ограничена.

Въпреки това той не съжалява за решението, защото предварително е разбирал риска и е инвестирал сума, която е можел да си позволи да загуби.

За него проблемните финансови решения са тези, които човек взема без достатъчно информация или отлага, докато обстоятелствата не го принудят да реагира.

Хората често започват да разглеждат сериозно финансите си едва когато купуват жилище, губят работа или получат отказ за кредит. Тогава времето вече е намалило част от възможностите им.

Основният му принцип е, че премерените рискове са приемливи, когато има предварително определен лимит. Също толкова важно е резултатите да бъдат измервани, защото това, което се следи, обикновено се управлява по-добре.

Пропусната инвестиция в Tesla за 10 000 долара

Една от най-големите пропуснати възможности е свързана с първичното публично предлагане на Tesla.

Джордж Морган-Гренвил, основател на туристическата компания Red Savannah, обмисля през 2010 г. да вложи 10 000 долара в 588 акции на производителя на електромобили. В крайна сметка решава да не направи покупката.

Ако беше придобил книжата при излизането на компанията на борсата и ги беше продал около върха им през декември 2020 г., инвестицията би достигнала приблизително 3,6 млн. долара след отчитане на разделянето на акциите.

Това би представлявало доходност от над 20 000%.

Подобни изчисления винаги изглеждат очевидни със задна дата. В момента на първичното предлагане Tesla е млада и рискова компания с неясно бъдеще, а индустрията за електромобили все още не е доказала, че може да достигне масовия пазар.

Историята обаче показва цената на решението изобщо да не се поема риск, особено когато потенциалната инвестиция е малка спрямо общото финансово състояние на инвеститора.

Прекомерната предпазливост също носи загуби

Минакши Лала, ръководител на компанията за онлайн доставка на цветя UrbanStems, съжалява, че е била прекалено консервативна в началото на кариерата си.

Тя се съсредоточава върху спестяването и ограничаването на риска, но подценява възможността за натрупване на стойност - не само чрез инвестиции, но и чрез професионален и личен опит.

Най-ясният пример е отказът ѝ да приеме позиция във Франция. В краткосрочен план решението ѝ осигурява по-голяма финансова сигурност. В дългосрочен обаче я лишава от достъп до нови пазари, контакти и гледни точки.

Тя смята, че подобен опит е можел значително да ускори развитието ѝ и да се окаже по-ценен от парите, които е запазила.

Историята показва, че финансовата предпазливост не е безплатна. Избягването на всякакъв риск може да защити текущите спестявания, но същевременно да ограничи бъдещите доходи и възможности.

Преживяванията също могат да бъдат инвестиция

Мат Наваро, който ръководи марката Stanley 1913, посочва като своя грешка решението да не учи в чужбина по време на следването си.

Тогава той вижда основно разхода на пари и време. Част от неговите състуденти прекарват семестър в Европа, докато той избира по-сигурния и икономичен вариант.

Години по-късно осъзнава, че пътуването в млада възраст носи стойност, която трудно може да бъде измерена чрез непосредствена финансова възвръщаемост.

Контактът с различни държави, култури и начини на мислене може да подобри способността за работа с международни екипи, за разбиране на потребителите и за адаптиране към непозната среда.

Наваро определя пропуснатото пътуване като голяма грешка и днес поставя преживяванията по-високо от краткосрочното запазване на банковата сметка.

Лошата прогноза за лихвите се превръща в скъп урок

Фредрик Нилсон, ръководител на датската компания Lakrids by Johan Bülow, посочва решение за жилищен кредит като най-скъпата си грешка.

Когато лихвените проценти започват да се повишават през 2022 г., той и съпругата му заменят апартамента си с къща северно от Копенхаген.

Нилсон смята, че лихвите вече са достигнали връх, след като приблизително са се удвоили. Поради това решава да не фиксира условията по ипотечния кредит за десет години.

Лихвените проценти обаче продължават да се покачват и решението значително увеличава разходите по финансирането.

Той определя преживяното като скъп урок по смирение. Опитът му показва колко трудно е дори за успешни ръководители да прогнозират правилно движението на икономическите показатели.

При подобни решения целта невинаги трябва да бъде постигането на възможно най-ниската цена. Фиксираната лихва може да се разглежда и като застраховка срещу неблагоприятен сценарий, особено когато кредитът е голям и обслужването му ще продължи десетилетия.

Най-скъпите грешки често остават невидими

Историите на осемте ръководители показват, че финансовата грешка не винаги се вижда като загуба в банковата сметка.

Тя може да бъде компания, разраснала се по-бързо от своите системи, рекламна кампания без измерим резултат или сделка, след която основателят губи контрол върху бизнеса си.

Може да бъде и инвестиция, която никога не е направена, професионална възможност, отказана заради краткосрочна сигурност, или преживяване, отложено до момент, в който вече не може да бъде повторено.

Общият урок е необходимостта решенията да се оценяват не само според непосредствения им ефект, но и според бъдещите възможности, които създават или премахват.

Парите имат значение, но също толкова важни са времето, контролът, знанията и свободата за действие. Именно загубата на тези ресурси често се оказва по-скъпа от всяка отделна неуспешна инвестиция.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.