Снимка: iStock

Броят на милионерите в света продължава да расте, а Европа отново е сред регионите, в които личното богатство се увеличава най-бързо. Но зад общата картина стои голямо разслоение - между Западна и Източна Европа, между финансовите центрове и по-бедните икономики, както и между хората с активи и тези, които живеят основно от заплата.

Най-често използваното определение за милионер е човек с нетно богатство от поне 1 млн. долара. Това не означава задължително 1 млн. долара в банка. В сметката влизат жилища, инвестиции, бизнес дялове, пенсионни активи и спестявания, намалени с дълговете.

Точно затова „милионер“ вече не означава едно и също в различните държави. В Швейцария, Люксембург, Дания или Нидерландия седемцифреното богатство често е свързано с дългогодишно натрупване на имоти, пенсионни активи и инвестиции. В България то все още е много по-рядко явление и обикновено идва от бизнес, недвижими имоти, наследство, продажба на актив или дългогодишно инвестиране.

По данни на UBS глобалното лично богатство е нараснало с 10,8% през 2025 г., като най-силен растеж е отчетен в региона Европа, Близък изток и Африка. Там увеличението достига 17,5%, частично подкрепено и от валутни движения спрямо долара. Западна Европа вече има средно богатство от над 330 000 долара на възрастен, но разликите между отделните страни остават огромни.

Швейцария остава водеща в света по средно богатство на възрастен с над 910 000 долара. След нея сред европейските лидери са Люксембург, Дания, Норвегия, Нидерландия, Белгия и Швеция. Германия, Франция и Великобритания също остават сред големите центрове на частно богатство, като всяка от тях има над 2 млн. доларови милионери.

Но средното богатство често подвежда. То се изкривява нагоре от малък брой много богати хора. Затова медианното богатство - стойността, при която половината хора имат повече, а половината по-малко - дава по-реалистична представа за средния човек.

Там картината е различна. В Германия например средното богатство е високо, но медианното е значително по-ниско, което показва по-голяма концентрация на активи. В Белгия, Дания, Франция, Испания и Италия медианното богатство изглежда по-силно, защото повече домакинства притежават жилища и натрупани активи.

България стои далеч от западноевропейските нива, но вече не е на самото дъно в Европа. Средното богатство на възрастен в страната се оценява на около 47 800 евро, което поставя България пред Румъния и Турция, но все още далеч зад повечето държави от Западна и Северна Европа.

По-интересното е, че при медианното богатство България се представя по-добре спрямо някои други източноевропейски страни. Това показва, че макар богатството у нас да е по-ниско като абсолютна стойност, разпределението му в средната част на обществото не изглежда толкова изкривено, колкото в страни с повече свръхбогати хора, но по-слаба средна база.

Основният актив на много български домакинства остава жилището. Това е ключово за разбирането на българското богатство. Много хора не се възприемат като богати, защото нямат големи ликвидни спестявания или инвестиционен портфейл. Но ако притежават имот в София, Пловдив, Варна, Бургас или по Черноморието, нетното им богатство на хартия може да е нараснало значително през последното десетилетие.

Това създава особен български парадокс. Част от домакинствата стават по-богати заради поскъпването на имотите, но доходите им не растат със същото темпо. Така човек може да има актив за стотици хиляди евро, но все пак да усеща натиск от цените, сметките, храните, здравеопазването и образованието.

В Западна Европа богатството обикновено е по-диверсифицирано. Освен имоти, по-голяма роля играят пенсионните фондове, акции, облигации, застрахователни продукти и бизнес участия. В България делът на финансовите активи при средното домакинство остава по-ограничен, което прави богатството по-неликвидно и силно зависимо от пазара на имоти.

Това е и голямата разлика между „имотен милионер“ и финансово независим човек. Ако цялото богатство е заключено в основно жилище, то не носи директен доход, освен ако не бъде продадено, отдадено под наем или използвано като обезпечение. Истинската финансова свобода идва, когато активите носят паричен поток или могат да бъдат използвани без драматично влошаване на стандарта на живот.

За България пътят към милионерски статус най-често минава през няколко канала - собствен бизнес, имоти, високи доходи в сектори като технологии и финанси, работа в чужбина, наследство или дългосрочно инвестиране. За разлика от САЩ, където пенсионните и борсовите сметки са масов двигател на богатството, у нас капиталовият пазар все още не играе толкова централна роля за обикновените домакинства.

Инфлацията също променя значението на думата „милионер“. Един милион евро или долара днес не купува това, което е купувал преди 20 години. В скъпи градове като Цюрих, Лондон, Париж, Амстердам или Копенхаген седемцифреното нетно богатство може да означава стабилност, но не непременно живот без ограничения.

В България прагът все още има много по-голяма тежест. Нетно богатство от 1 млн. евро поставя човек в много малка група спрямо средното ниво на доходи и активи. Но дори тук има разлика между човек с един скъп имот и малко свободни средства, и човек с диверсифициран портфейл от имоти, акции, бизнес и кеш.

Големият европейски извод е, че милионерите стават повече, но това не означава, че обществата стават равномерно по-богати. Ръстът на активите помага най-много на хората, които вече притежават имоти, акции или бизнес. Тези, които разчитат само на трудов доход, често изостават, особено когато жилищата и услугите поскъпват по-бързо от заплатите.

За България този въпрос ще става все по-важен. Влизането в еврозоната, ръстът на имотите, по-високите заплати в някои сектори и постепенното натрупване на капитал ще увеличават броя на хората с по-високо нетно богатство. Но ако това богатство остане концентрирано основно в имоти и малък брой бизнеси, ефектът за широката средна класа ще бъде ограничен.

Истинската промяна ще дойде, когато повече българи започнат да трупат не само жилищно, но и финансово богатство - инвестиции, дялове в бизнеси, пенсионни активи и спестявания, които могат да работят във времето. Това е разликата между поскъпване на имот на хартия и реално изграждане на финансова независимост.

Затова въпросът вече не е само колко милионери има в Европа или България. По-важният въпрос е колко хора успяват да изградят устойчиво богатство, което не зависи единствено от цената на жилището им и не изчезва при първата сериозна икономическа криза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.