Снимка: iStock

Съветът човек да „следва страстта си“ звучи вдъхновяващо, но често води до лоши кариерни решения, особено в началото на професионалния път. Все повече експерти по труда предупреждават, че тази мантра поставя грешен фокус - върху вътрешното усещане, вместо върху реалната стойност, която човек може да създава за другите.

Том Рат, бивш старши изследовател в „Галъп“ и автор на книги за кариерата, е сред най-острите критици на този подход. Според него страстта не е стабилна основа за избор на професия, защото често е неясна, променлива и изчезва точно когато работата стане трудна.

Проблемът започва още при младите хора. Повечето завършващи студенти познават само малка част от възможните професионални пътища. Те често гледат през тесен отвор - какво са работили родителите им, къде заплатите изглеждат по-високи или кои професии звучат престижно. Така решението за кариера се взема при ограничена видимост.

Идеята за „страстта“ предполага, че някъде вътре в човека вече съществува готов отговор, който само чака да бъде открит. На практика това рядко е така. Още по-рядко тази страст остава непроменена през целия живот. А най-опасното допускане е, че тя автоматично ще доведе до удовлетворение.

Резултатът е поколение от професионалисти, които постоянно се съмняват дали са на правилното място. Всеки лош ден започва да изглежда като доказателство, че са избрали грешна посока. Всяка по-щастлива колега или по-успешен познат засилва усещането, че някъде другаде има по-„истинска“ работа.

Този съвет е особено безполезен за хора, които живеят от заплата до заплата. За тях призивът да следват страстта си може да звучи не като помощ, а като откъснато от реалността клише.

По-добрият въпрос не е „какво обичам“, а „какво е нужно и как мога да бъда полезен“. Това измества фокуса от личното търсене към реалното търсене на пазара - от нуждите на екипа, работодателя, клиентите и обществото.

Целта не е човек да пренебрегне собствените си качества. Напротив - най-силната професионална позиция се намира там, където личните умения се срещат с конкретна външна нужда. Именно там се създава стойност, която другите разпознават.

Този подход е важен и в средата на кариерата, когато капанът вече не е само „страстта“, а постоянното преследване на повече пари, по-висока позиция и по-голям престиж. Увеличаването на дохода невинаги означава по-добър живот. Често то носи повече отговорности, по-дълги часове и по-малко време за семейство, здраве и лични отношения.

Изследванията за качеството на работата също показват, че заплатата не е единственият фактор. Интересната работа и по-добрият баланс между професионалния и личния живот значително повишават вероятността човек да възприема новата си позиция като по-добра от предишната.

Това е особено важно в период, в който компаниите променят работните процеси заради изкуствения интелект, а служителите са принудени да доказват стойността си по нов начин. В такава среда най-устойчиви няма да бъдат онези, които просто търсят идеалната страст, а онези, които разбират къде има проблем и могат да предложат решение.

Същият принцип важи и вътре в компаниите. Големият обем работа не е равен на напредък. Дългите презентации, таблиците и безкрайните доклади често създават илюзия за ефективност, но не помагат за по-добри решения, ако липсва ясна теза.

Професионалното развитие започва там, където човек спира да пита само как да изпълни задачата и започва да мисли какво решение всъщност е нужно. Това е разликата между механичното изпълнение и работата, която движи организацията напред.

Най-сигурният начин човек да не отклони кариерата си е да излезе от прекаленото вглеждане в себе си. Въпросът не е само какво получава от деня, а какво създава - за екипа, клиентите, организацията и хората около себе си.

В този смисъл добрата кариера не се изгражда върху внезапно открита страст. Тя се изгражда чрез полезност, постоянство и способност да се вижда какво е нужно, преди някой друг да го формулира.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.