Снимка: iStock

SpaceX планира мащабна фабрика за соларни клетки в Тексас, като част от по-голямата стратегия на Илон Мъск да осигури енергия за бъдещи центрове за данни, свързани с изкуствен интелект. Проектът идва в момент, когато компанията се представя пред инвеститорите не само като космически и сателитен бизнес, а като претендент за огромния пазар на изкуствения интелект.

Този план изглежда като част от по-широкото разширяване на съществуващия обект на SpaceX в Bastrop. Компанията вече е описала намерение да удвои размера на съоръжението през тази година, като там да се произвеждат не само соларни клетки, но и нови продукти, свързани със Starlink. Така фабриката не е изолиран индустриален проект, а елемент от вертикално изградена система - производство, енергия, свързаност, изчислителна мощ и космическа инфраструктура.

Илон Мъск от месеци говори за енергията като за едно от големите ограничения пред развитието на изкуствения интелект. През януари на World Economic Forum той посочи слънчевата енергия като възможно решение на енергийното затруднение, което спира по-бързото изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект. Амбицията му е изключително голяма - Tesla и SpaceX да изградят по 100 гигавата годишен производствен капацитет за соларни технологии в Съединените щати през следващите три години.

Подобна цел би променила мащаба на американското соларно производство. В момента Съединените щати разполагат с капацитет за производство на над 60 гигавата соларни панели годишно, но значителна част от тях се сглобяват с клетки, произведени в чужбина. Именно вътрешното производство на силициеви соларни клетки остава по-слабото звено, като активните местни съоръжения са малко. Затова проектът на SpaceX би имал значение не само за компанията, а и за индустриалната политика на Вашингтон.

Митата върху соларен внос от Китай и страни от южна Азия също променят икономиката на сектора. Американските производители от години настояват, че чуждестранните конкуренти се възползват от нелоялни практики. В тази среда изграждането на голямо местно производство става по-привлекателно, особено за компании като SpaceX и Tesla, които имат нужда от сигурност на доставките, контрол върху разходите и възможност да планират мащабни дългосрочни проекти.

Но най-важната част от историята не е само соларната фабрика. Тя е в това, че SpaceX започва да се представя пред бъдещите инвеститори като компания за изкуствен интелект. В документите около първичното публично предлагане компанията описва потенциален адресируем пазар от 28,5 трилиона долара, като според нея възможностите, свързани с изкуствения интелект, представляват 93 процента от този размер. Това е рязко разширяване на образа на SpaceX отвъд ракетите, Starlink и космическите мисии.

В предварителния проспект SpaceX заявява: „Смятаме, че сме идентифицирали най-големия приложим адресируем пазар в човешката история“. Компанията добавя, че използва водещи модели и изчислителна инфраструктура, за да предлага потребителски и корпоративни приложения. Така посланието към Wall Street е ясно - SpaceX не иска да бъде оценявана само като космическа компания, а като инфраструктурна платформа за следващата фаза на изкуствения интелект.

Тази стратегия обаче носи и рискове. xAI, която стои в сърцето на изкуствения интелект около империята на Мъск, е генерирала 3,2 милиарда долара приходи през миналата година, но е отчела оперативна загуба от 6,4 милиарда долара. Година по-рано загубата е била около 1,6 милиарда долара. Това означава, че бизнесът расте, но разходите му се увеличават още по-бързо - типичен проблем за компании, които се опитват да наваксат в скъпа и силно конкурентна технологична надпревара.

Съмненията около оценката на SpaceX се засилват и заради придобиването на xAI чрез сделка изцяло с акции през февруари. Тази сделка е оценила разширената структура на 1,25 трилиона долара. За част от инвеститорите това е доказателство за огромна амбиция. За други - предупреждение, че SpaceX се опитва да включи в оценката си бизнес, който още не е доказал достатъчно стабилен модел на приходи и печалба.

Франко Гранда от PitchBook описва подхода като опит активът да бъде използван максимално за постигане на желаната оценка. Според него няма напълно сравнима публична компания, което прави оценяването още по-трудно. Това е съществен момент - когато няма ясен пазарен аналог, инвеститорите трябва да приемат повече предположения, а това увеличава както потенциала за голяма премия, така и риска от разочарование.

Един от големите залози е така нареченият агентен изкуствен интелект. Екипите на xAI работят с Tesla върху платформа, наречена Macrohard, която трябва да автоматизира цифрови работни процеси и да промени начина, по който компаниите изпълняват административни и офис задачи. Това е област, в която конкуренцията вече е ожесточена, защото OpenAI, Anthropic и Alphabet също се борят за корпоративни клиенти.

SpaceX очевидно се стреми да покаже, че не е зависима само от чатбота Grok. Напоследък разговорът около изкуствения интелект на компанията се измества към изчислителната инфраструктура и възможността тя да генерира милиарди долари чрез предоставяне на капацитет за други играчи. Това е по-прагматична история за инвеститорите - не само софтуерна надпревара, а контрол върху изчисленията, енергията, връзката и физическата инфраструктура.

Планът за Terafab - бъдеща фабрика за чипове, свързана с Tesla - допълва същата логика. SpaceX твърди, че подобна инициатива би могла да намали риска от бъдещ недостиг на чипове и да оптимизира изчислителната производителност. Ако соларната фабрика осигурява енергия, а Terafab - чипове, тогава компанията се опитва да изгради затворена технологична верига, в която ключовите ресурси са под собствен контрол.

Пречките обаче не са малко. Tesla вече е започнала да поръчва оборудване за соларно производство, но според информация на New York Times китайското правителство е блокирало износа на висок клас соларно производствено оборудване от Suzhou Maxwell Technologies към Tesla. Това показва, че дори най-амбициозните американски технологични проекти остават зависими от сложни глобални вериги за доставка и от политически решения извън Съединените щати.

SpaceX започна като ракетна компания, превърна се в оператор на сателитен интернет чрез Starlink, а сега се опитва да се позиционира като енергиен, изчислителен и изкуствено-интелектуален гигант. Соларната фабрика за 10 гигавата е част от този преход. Тя трябва да подкрепи разказа, че бъдещият растеж на компанията няма да идва само от космически полети, а от инфраструктурата, която ще захранва следващото поколение цифрови услуги.

Докато SpaceX се опитва да направи нещо повече от строеж на нов завод в Tексас. Компанията изгражда инвестиционна история, в която енергията, изкуственият интелект, чиповете, сателитите и космосът се сливат в един общ пазарен разказ. Това може да донесе огромна оценка при първично публично предлагане, но и поставя висока летва за доказване. Инвеститорите ще трябва да преценят дали виждат в SpaceX следващата голяма инфраструктурна платформа на технологичната ера - или твърде амбициозна компания, която вече обещава повече, отколкото настоящите й финансови резултати могат да подкрепят.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.