Снимка: iStock
Американската икономика отново показва защо е опасно да се залага прибързано срещу нея. На хартия условията изглеждат почти идеални за забавяне: петрол над 100 долара, война с Иран, растящи геополитически рискове, по-високи цени на бензина, упорита инфлация и Федерален резерв, който няма достатъчно пространство да реагира агресивно. И въпреки това икономиката не се чупи. Напротив, последните данни показват растеж, инвестиционна активност и пазар на труда, който остава изненадващо здрав.
БВП на САЩ нараства с около 2% на годишна база през първото тримесечие, след по-слабо представяне в края на миналата година. Това само по себе си не е експлозивен растеж, но е достатъчно силен, за да покаже, че шокът от конфликта в Близкия изток засега не е пробил реалната икономика. Още по-важното е, че производственият сектор расте за четвърти пореден месец, което е най-дългата подобна серия от четири години. Това е значим сигнал, защото индустрията обикновено усеща първа ефектите от по-скъпата енергия, по-високите лихви и по-слабото търсене.
Истинският двигател обаче не е класическото потребление, а инвестиционният цикъл около изкуствения интелект. Компаниите продължават да наливат капитал в центрове за данни, чипове, енергийна инфраструктура и софтуерни решения. Това създава нов тип икономическа опора. В минали цикли високият петрол би ударил икономиката по-бързо. Сега AI инвестициите частично компенсират този натиск, защото създават търсене в индустрии, които са по-слабо зависими от краткосрочното потребителско настроение.
Пазарът на труда също остава по-здрав, отколкото би се очаквало. Молбите за помощи при безработица спадат до най-ниско ниво от 1969 г., което е изключително силен показател. Ако компаниите наистина очакваха рязко влошаване, първият сигнал щеше да бъде увеличаване на съкращенията. Засега такова нещо не се вижда. Причината е проста: продажбите остават стабилни, маржовете са високи, а компаниите имат достатъчно буфер, за да абсорбират част от натиска от тарифи, заплати и енергия.
Това обаче не означава, че икономиката е безрискова. Най-големият проблем е петролът. Цените са нагоре с около 55% от началото на войната с Иран, а бензинът вече е около 4.40 долара за галон. Ако цените се задържат високи, ефектът ще започне да се пренася отвъд енергията към храни, транспорт, облекло и промишлени стоки. Инфлацията, която беше спаднала до около 2.3% преди година, може отново да мине над 4%. Това би било неприятен сценарий за Федералния резерв, защото ще съчетае по-високи цени със забавящо се потребление.
Тук се появява най-важната особеност на сегашната американска икономика: тя е все по-K-образна. Горната част на населението продължава да харчи, защото е подкрепена от ръста на фондовия пазар и на финансовите активи. Според оценките най-богатите 20% от американците вече формират между 45% и 60% от потреблението. Това означава, че икономиката може да изглежда силна, дори когато голяма част от домакинствата усещат реално влошаване.
Точно това е парадоксът. Макроикономиката изглежда устойчива, но социалната основа на растежа става по-тясна. Високите доходи и фондовият пазар поддържат потреблението, докато средната и по-ниската класа са ударени от бензина, храните и по-бавното нарастване на заплатите. Това не е незабавна рецепта за рецесия, но е рецепта за нарастващо напрежение.
Затова тезата за „непотопяемата“ американска икономика е вярна, но само частично. Да, икономиката не се чупи. Да, растежът остава положителен. Да, AI инвестициите и богатите потребители държат системата над водата. Но това не е безплатна устойчивост. Тя се купува с по-висока концентрация на растежа, по-голяма зависимост от фондовия пазар и по-силен натиск върху домакинствата с по-ниски доходи.
Най-важният извод е, че САЩ не са в класическа предрецесионна картина. По-скоро са в режим на асиметрична устойчивост. Икономиката може да продължи да расте, докато AI цикълът е силен и горният доходен сегмент харчи. Но ако петролът остане висок, инфлацията се върне над 4%, а фондовият пазар загуби инерция, тогава същата тази устойчивост може бързо да изглежда много по-крехка.
Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.17 | ▼0.20% |
| USDJPY | 157.08 | ▲0.14% |
| GBPUSD | 1.36 | ▼0.21% |
| USDCHF | 0.78 | ▲0.32% |
| USDCAD | 1.36 | ▲0.18% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 49 486.70 | ▼0.43% |
| S&P 500 | 7 251.42 | ▼0.15% |
| Nasdaq 100 | 27 865.20 | ▲0.15% |
| DAX 30 | 24 374.70 | ▼0.14% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 78 848.00 | ▲0.38% |
| Ethereum | 2 339.66 | ▲0.76% |
| Ripple | 1.39 | ▲0.55% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 103.34 | ▲1.63% |
| Петрол - брент | 110.68 | ▲1.72% |
| Злато | 4 568.72 | ▼0.98% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 620.48 | ▼0.32% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 110.46 | ▼0.24% |
| Germany Bund 10 Year | 125.16 | ▼0.05% |
| UK Long Gilt Future | 86.98 | ▲0.58% |