Снимка: iStock

Войната с Иран принуждава част от най-влиятелните икономически умове и политически фигури да преосмислят не само непосредствените последствия от конфликта, но и устойчивостта на целия международен икономически модел. Това стана ясно по време на форума Амброзети в Чернобио, където основният разговор вече не се върти около това дали ще има икономически щети, а колко дълбоки ще бъдат те и какво ще остане след тях.

Още в първите седмици на войната трусът върху енергийните доставки се оказва достатъчно силен, за да убеди мнозина, че дори внезапен край на бойните действия няма да върне света към положението отпреди кризата. Главният икономист на Nomura Research, Ричард Ку, предупреждава, че щетите няма да бъдат поправени бързо. Според него правителствата и банките са изправени пред вид шок в предлагането, с който се работи трудно, защото той не се поддава на лесно управление чрез стандартни политически и парични инструменти.

Неговата оценка е особено показателна, защото насочва вниманието към най-големия проблем в подобни моменти - липсата на хоризонт. Когато няма яснота колко дълго ще продължи конфликтът и как ще се развият събитията в Близкия изток, бизнесът отлага решения, инвеститорите стават предпазливи, а правителствата започват да градят сценарии върху все по-несигурна основа. Именно това усещане за блокирано планиране се превръща в една от най-тежките икономически последици още преди да са нанесени всички преки материални щети.

На този фон тревогата не идва само от петрола, газа и инфлацията. Все по-видимо е и друго опасение — че натрупването на геополитически и търговски сътресения подкопава основите на реда, върху който дълго време се крепеше глобалната икономика. Бившият италиански премиер и пожизнен сенатор Марио Монти описва съвкупността от събития като „земетресение“, което принуждава държавите да преосмислят самата система.

Според Монти едностранните действия на Доналд Тръмп, съчетани с нежелание да бъдат приемани ограниченията на върховенството на правото, разклащат фундамента на демократичния капитализъм. В тази оценка се преплитат няколко различни, но свързани линии на напрежение — новата война в Близкия изток, митническата и търговска агресия на Вашингтон, нарастващите европейски страхове за сигурността и отслабващото доверие в трансатлантическата връзка като гарант за политическа и икономическа предвидимост.

Точно тази връзка между военния конфликт и по-широкото пренареждане на международните отношения придава на сегашната криза особен мащаб. За европейските елити тя вече не изглежда като отделен пожар, който трябва да бъде загасен, а като част от поредица от удари, които взаимно се усилват. Войната, търговските конфликти, съмненията около НАТО и все по-острата реторика от Вашингтон оформят среда, в която държавите започват да се подготвят не за кратка нестабилност, а за по-продължителен период на стратегическа несигурност.

В Чернобио обаче не се чува само песимизъм. Наред с притеснението от щетите, част от участниците виждат и възможност Европа да се събуди и да използва кризата като катализатор за по-бързо политическо и икономическо пренареждане. Според Валерио Де Моли, ръководител на European House - Ambrosetti, действията на Доналд Тръмп са подействали почти като електрошок върху Европа.

В неговия прочит именно външният натиск е ускорил процеси, които с години са се движели мъчително бавно. Като примери той посочва напредъка по търговското споразумение с Mercosur, активизирането на разговорите с Индия, както и по-широкото отваряне към Индонезия, Австралия и други партньори. Към това се добавя и нещо, което доскоро изглеждаше трудно постижимо - по-решителна готовност в Европа за увеличаване на разходите за отбрана, както и засилен интерес от страна на международни изследователи и студенти.

Тази гледна точка не отрича опасностите, а по-скоро предполага, че кризата може да ускори отложени решения. Европа дълго време беше обвинявана, че реагира бавно, компромисно и често след събитията. Сега обаче част от политическия и икономическия елит започва да вижда шанс континентът да се превърне не само в обект на външен натиск, но и в активен организатор на нови мрежи от партньорства.

Това преосмисляне идва в тежък момент за много икономики. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие вече отчете, че конфликтът в Близкия изток променя перспективите пред световната икономика. Вместо очакваното укрепване сега отново се появява познатата комбинация от по-слаб растеж и нов натиск върху жизнения стандарт. Повишаването на енергийните цени автоматично съживява инфлационните рискове, а това поставя правителствата и централните банки в особено неудобна позиция.

Фабрицио Пагани, бивш началник на кабинета в италианското финансово министерство, обобщава ситуацията пределно ясно: отражение върху инфлацията и растежа ще има със сигурност, а големият въпрос е колко дълбоко ще бъде то. Това е може би най-точната формула за сегашния момент. Несигурността вече не е около самото наличие на щети, а около техния обхват и продължителност.

Централните банки също навлизат в режим на засилена бдителност. Federal Reserve дава да се разбере, че пониженията на лихвите остават далеч, докато в Европа ЕЦБ вече обсъжда възможността дори за ново повишение още през следващия месец. Този завой в разговора е показателен. Само допреди кратко време основният въпрос беше кога ще започне разхлабване на политиката. Сега акцентът отново се измества към това как да бъде овладян нов ценови натиск, без икономиката да бъде тласната към още по-сериозно забавяне.

Правителствата междувременно започват да пренаписват собствените си прогнози. В Рим вече се подготвят за вероятно понижение на очакванията за растежа през 2026 г., а сходни затруднения се очертават и пред Германия и Франция. Това показва, че войната не се възприема като временен външен шум, а като фактор, който може да промени фискалните разчети, бюджетните приоритети и цялостната икономическа перспектива на водещите европейски държави.

Отвъд краткосрочните щети започва да се очертава и един по-дълбок дебат — какво следва, ако трансатлантическото партньорство престане да бъде сигурната ос, около която е изградена западната икономическа архитектура. Все повече представители на европейския бизнес и политически елит допускат, че дългогодишният модел на зависимост от стабилната връзка между Европа и Съединените щати може да трябва да бъде заменен с по-самостоятелна и по-гъвкава мрежа от съюзи.

Именно тук Марио Монти предлага една от по-интересните стратегически идеи, прозвучали в Чернобио. Според него е необходимо да се изгради международна мрежа от държави, които са готови да продължат наследството на Съединените щати в защитата на върховенството на правото и многостранния подход, поне докато Вашингтон отново не пожелае да поеме такава лидерска роля. В този сценарий Европа може да бъде не просто участник, а двигател на подобна конструкция.

Това е амбициозна, но и показателна идея. Тя изразява нарастващото усещане, че континентът вече не може да си позволи да чака международната среда да се успокои сама. Ако старата система отслабва, Европа ще трябва да помисли не само как да се защити, но и как да предложи нов център на устойчивост, основан на право, предвидимост и по-широка коалиция от съмишленици.

Войната с Иран все по-ясно се възприема не просто като регионален конфликт с икономически отражения, а като тест за издръжливостта на целия международен ред. Енергийните доставки, инфлацията, растежът, търговията и геополитическите съюзи вече са част от една и съща криза. На този фон световните икономически лидери все още търсят отговори, но едно става очевидно: връщане към старото равновесие няма да има лесно, а може би няма да има изобщо.

*Материала е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.