Снимка: Istock

Европейската централна банка се изправя пред едно от най-сложните решения в паричната политика след пандемията. Докато финансовите пазари започват да залагат на ново повишение на лихвите още през тази година, все по-голяма част от икономистите смятат, че институцията може да запази текущите нива за значително по-дълъг период – дори до края на десетилетието.

Последното проучване на Bloomberg сред икономисти показва ясно разминаване между очакванията на пазарите и тези на експертите. Според анкетата, проведена между 6 и 11 март, едва 7% от икономистите очакват промяна в лихвените проценти до края на тази година. По-малко от една трета смятат, че ще има ново затягане на паричната политика до края на 2027 година.

Това рязко контрастира с пазарните очаквания. Финансовите пазари вече калкулират повишение на депозитната лихва на ЕЦБ с 0.25 процентни пункта до около 2.25% още през юли и приблизително две трети вероятност тя да достигне 2.5% до края на годината.

В основата на това разминаване стои един ключов фактор – войната в Близкия изток и потенциалният енергиен шок, който може да последва. След началото на конфликта цените на енергията отново се превърнаха в основен източник на инфлационен риск за Европа, което поставя централната банка в сложна позиция.

След болезнения опит от 2022 година, когато инфлацията в еврозоната надхвърли 10%, Европейската централна банка е значително по-чувствителна към потенциални шокове от страна на предлагането. Именно тогава закъснялата реакция на институцията беше широко критикувана, а ценовият натиск се разпространи бързо в икономиката.

Днес централните банкери се стремят да избегнат повторение на този сценарий. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард вече даде сигнал, че институцията ще следи внимателно ситуацията и ще реагира, ако инфлационният натиск започне отново да се ускорява.

В същото време икономистите са разделени относно реалния мащаб на риска. Почти 60% от анкетираните смятат, че инфлационните рискове са се увеличили в сравнение с предишните месеци, а около 70% считат, че вероятността инфлацията да надхвърли целта от 2% е по-голяма от риска тя да остане под нея.

Въпреки това повечето анализатори смятат, че е твърде рано да се правят категорични заключения. Основната неизвестна остава продължителността на войната. Повече от половината икономисти очакват конфликтът да продължи между три и пет седмици, но прогнозите варират от едва една-две седмици до почти година.

Тази несигурност прави изключително трудно изготвянето на точни икономически прогнози. Вътрешните анализи на ЕЦБ все по-често използват различни сценарии вместо една базова прогноза, тъй като цените на петрола се движат силно в зависимост от новините около конфликта.

Проблемът за централната банка е, че дори временен скок на енергийните цени може да се превърне в по-дълготраен инфлационен натиск. Ако по-високите разходи за енергия се прехвърлят към заплатите и цените на услугите, така наречените „вторични ефекти“ могат да поддържат инфлацията висока дори след като цените на петрола започнат да спадат.

Именно заплатите се превърнаха в ключов фактор за инфлацията в еврозоната през последните години. След пандемията силният пазар на труда доведе до значителен ръст на възнагражденията, който на свой ред подкрепи устойчив ценови натиск в сектора на услугите.

Затова ЕЦБ следи внимателно развитието на трудовия пазар. Ако заплатите продължат да растат бързо, централната банка може да бъде принудена да затегне паричната политика дори при слаб икономически растеж.

В същото време перспективите за икономиката на еврозоната остават неясни. Голямото мнозинство от икономистите смята, че новите тримесечни прогнози на ЕЦБ ще съдържат ограничена информация за реалното влияние на войната върху икономиката, тъй като моделите са изготвени преди последните събития на енергийния пазар.

Това означава, че Европейската централна банка на практика трябва да взема решения в условия на изключително ограничена видимост. Част от анализаторите дори описват ситуацията като „летене на сляпо“, при което паричната политика се определя в условия на бързо променящи се геополитически рискове.

На този фон някои представители на ЕЦБ вече започват да заемат по-„ястребова“ позиция. Централни банкери като президента на Бундесбанк Йоахим Нагел и словашкия управител Петер Казимир предупреждават, че понижаването на лихвите в момента не е на дневен ред, а ново повишение може да се окаже по-близо, отколкото пазарите очакват.

В крайна сметка Европейската централна банка се оказва в типична дилема за паричната политика. От една страна, нов енергиен шок може да поддържа инфлацията над целта за по-дълъг период. От друга страна, прекалено агресивното затягане на лихвената политика може да задуши икономическия растеж в момент, когато икономиката на еврозоната вече се движи с ограничена инерция.

Именно затова все повече икономисти смятат, че най-вероятният сценарий е дълъг период на стабилни лихвени проценти. Ако инфлацията постепенно се стабилизира около целта на ЕЦБ, а икономическият растеж остане слаб, централната банка може да предпочете стратегия на изчакване вместо бързи промени в паричната политика.

Това би означавало, че Европа навлиза в нов етап от монетарния цикъл – период, в който лихвените проценти остават стабилни за години, докато икономиката постепенно се адаптира към по-високата цена на капитала. В подобна среда паричната политика вече няма да бъде основният двигател на икономическия растеж, а по-скоро фактор за поддържане на ценова стабилност в една все по-несигурна глобална икономика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.