Снимка: Istock

Повишаването на прогнозата за растежа на еврозоната от страна на UBS не е обикновена ревизия на модел, а сигнал, че икономическият наратив за Европа започва да се пренарежда след дълъг период на структурен песимизъм. Когато една от най-консервативните глобални банки коригира нагоре очакванията си, това рядко е резултат от внезапен оптимизъм, а по-скоро признание, че реалните данни вече не могат да бъдат игнорирани. Историята тук не е самото число, а фактът, че Европа започва да изглежда по-устойчива, отколкото колективната психология на пазарите беше готова да приеме.

Фактологичната основа е ясна. Икономиката на еврозоната е нараснала с 1.5% през 2025 г., ускорявайки се от 0.9% през 2024 г. и надминавайки официалната прогноза на Европейска комисия от 1.3%. Само последното тримесечие на 2025 г. е донесло ръст от 0.3%, което променя отправната точка за 2026 г. Именно този „upside surprise“ кара UBS да повиши прогнозата си за растежа през 2026 г. с 0.2 процентни пункта до 1.3%, като оставя оценките за 2027 и 2028 г. съответно на 1.4% и 1%. Това не е агресивна прогноза, а внимателна корекция, която признава, че инерцията е по-силна от очакваното.

Макрорамката зад тези числа е по-интересна от самите проценти. След години, в които нетният износ и външното търсене бяха ключовият двигател, UBS идентифицира вътрешното търсене като основен източник на устойчивост в края на 2025 г. Данните на ниво държави подсказват, че домакинското потребление и фиксираните инвестиции са започнали да играят по-централна роля. Това е качествена промяна. Икономики, които растат отвътре, обикновено са по-малко уязвими на външни шокове, включително търговски конфликти и валутни сътресения.

Фискалната политика е вторият голям пласт в този разказ. UBS очаква ефектът от американските мита постепенно да отслабне, докато фискалните стимули в Европа, насочени към отбрана на ниво ЕС и инфраструктура на национално равнище, особено в Германия, да се превърнат в доминиращ положителен фактор през 2026–2027 г. По оценка на банката, публичните разходи ще добавят около 0.3 процентни пункта към растежа на еврозоната през 2026 и 2027 г., а в Германия ефектът ще бъде двойно по-силен – около 0.6 процентни пункта годишно. Това е логично, като се има предвид, че Германия отговаря за приблизително две трети от общия фискален импулс в еврозоната.

Психологическият ефект от тази промяна не бива да се подценява. След енергийната криза, инфлационния шок и агресивното затягане на паричната политика, европейските икономически агенти – домакинства и бизнес – започнаха да действат в режим на предпазливост. Сега, когато публичните разходи започват да се материализират, а растежът показва устойчивост, този режим постепенно се измества от „оцеляване“ към „планиране“. Това не означава еуфория, а по-скоро намаляване на когнитивния риск – разминаването между възприятие и реалност, което дълго време държеше инвестиционната активност под потенциала ѝ.

Историческият паралел е с периода след 2015–2016 г., когато комбинацията от парична подкрепа и умерен фискален импулс стабилизира еврозоната след дълговата криза. Разликата днес е, че стимулът е насочен към реални активи – отбрана и инфраструктура – а не към чисто финансово облекчаване. Това увеличава краткосрочния растеж, но също така оставя по-дълготраен отпечатък върху потенциалния капацитет на икономиката.

Въпреки това, UBS ясно маркира и ограниченията. Нетният износ вероятно ще остане отрицателен през 2026 г., макар и по-слабо негативен спрямо 2025 г. Освен това, зад видимото фискално ускорение се крие дългосрочен структурен риск – демографията. Според прогнози на ООН, Германия, Италия, Испания и други европейски страни ще загубят между 3.5% и 7% от населението си в трудоспособна възраст между 2024 и 2030 г. Това не е цикличен, а структурен проблем, който постепенно ще натиска потенциалния растеж надолу. UBS оценява текущия тренд растеж на еврозоната на около 1.2% годишно, но очаква той да се понижи към 1% до 2028 г. и още по-ниско след това.

Така централната теза се оформя ясно: следващите две години могат да изглеждат „добри“ за еврозоната не защото структурните проблеми са решени, а защото фискалната политика временно ще ги прикрие. С насищането на публичните разходи към края на 2027 г. и отслабването на ефекта от европейския фонд за възстановяване, инерцията ще започне да се изчерпва. Рискът не е в самия растеж, а в това дали той ще бъде използван за адаптация към неизбежните демографски и производствени ограничения.

В по-тихия край на тази новина остава едно важно усещане: Европа отново влиза във фаза, в която цикълът работи в нейна полза, но времето е ограничено и прозорецът за структурни решения е по-тесен, отколкото изглежда от сухите проценти в прогнозите.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.