Снимка: iStock

Централна и Източна Европа влиза в 2026 г. с увереност, която рядко е била толкова широко споделяна от институционалните анализатори. Според анализа на UniCredit, представен в рамките на FT CEE Forum във Виена, регионът ще остане сред най-бързо растящите в Европа, с очакван икономически растеж между 2% и 3,3% – значително над темпа на еврозоната, който се очертава около 1–1,5%. Това не е просто статистическо отклонение. Това е продължение на дългогодишен процес на реална конвергенция, който вече не се дължи само на евтина работна ръка и външни капитали, а все повече на вътрешна динамика.

Точно тук е първото важно разграничение. ЦИЕ вече не расте основно „по инерция“. Според старшия икономист на UniCredit за региона Мауро Марано, водещата сила остава вътрешното търсене – подкрепено от реален ръст на заплатите, отслабваща инфлация и пазари на труда, които остават стегнати въпреки глобалната несигурност. Това е ключова разлика спрямо предишни цикли, когато растежът беше по-зависим от износ и външни шокове.

В същото време инвестиционната активност започва да наваксва изоставането от последните години. По-ниските лихвени проценти, подобреното външно търсене и ускореното усвояване на европейски средства създават условия за по-широк инвестиционен цикъл. UniCredit подчертава, че в повечето страни от региона централните банки все още разполагат с пространство за допълнително понижаване на лихвите, което би подкрепило кредитирането в частния сектор. Това е важно, защото кредитният канал остава един от най-ефективните механизми за трансформация на растежа от номинален в реален.

Но точно тук започват и по-интересните въпроси – тези, които рядко влизат в официалните презентации.

Растежът е налице, но структурата му се променя

ЦИЕ вече не е регион в ранна фаза на догонване. Натрупването на богатство в домакинствата, за което UniCredit изрично говори, означава и по-високи очаквания, по-сложни потребителски модели и по-голяма чувствителност към макро грешки. Ръстът на реалните доходи поддържа потреблението, но същевременно създава натиск върху производителността. Това е класическата зона, в която се появява рискът от т.нар. „капан на средните доходи“.

UniCredit правилно идентифицира този риск и поставя фокуса върху ролята на банковия сектор в следващата фаза на конвергенция. Високите спестявания на домакинствата сами по себе си не създават растеж. Те трябва да бъдат насочени към продуктивни инвестиции – към малки и средни предприятия, към иновации, към бизнеси с по-висока добавена стойност. Ако това не се случи, растежът постепенно започва да се изражда в потребление без дългосрочна основа.

Това е критична точка за региона. Преходът от конкурентоспособност, базирана на разходи, към такава, базирана на производителност, не е автоматичен. Той изисква не само капитал, но и институционално качество, регулаторна предвидимост и човешки капитал. В този смисъл, следващите няколко години ще бъдат тест не толкова за темпа на растеж, колкото за неговата устойчивост.

Външната среда помага, но не е безусловна

Перспективите за ЦИЕ се подсилват и от очакваното възстановяване на външното търсене, особено от еврозоната. UniCredit изрично посочва Германия като ключов фактор, като ефектите от фискалните стимули се очаква да започнат да се усещат именно през 2026 г. Това е важно, защото Германия остава основен търговски партньор за голяма част от региона.

Но тук трябва да сме внимателни. Външното търсене може да подкрепя растежа, но не може да компенсира структурни слабости. Дори UniCredit признава, че след 2026 г. притокът на европейски средства вероятно ще започне да намалява. Поддържането на растеж между 2% и 3% през 2027 г., както прогнозира Марано, ще изисква по-голяма самостоятелност на икономиките в региона. Това вече не е „лесен растеж“.

Глобалният контекст: възможност, но и филтър

Поставяйки региона в глобален контекст, Едоардо Кампанела от Investment Institute by UniCredit подчертава няколко ключови тенденции: ролята на изкуствения интелект като двигател на растежа, устойчивостта на икономиката на еврозоната и продължаващото структурно забавяне на Китай. Особено важен е акцентът върху геополитическата фрагментация и обратът на глобализацията.

Точно тук ЦИЕ има стратегическо предимство. Процесите на nearshoring и регионализация поставят региона в добра позиция да привлича инвестиции, които търсят баланс между разходи, стабилност и достъп до европейския пазар. Но това предимство не е гарантирано. То зависи от способността на отделните държави да предложат не само евтина база, а предвидима среда за дългосрочни проекти.

Изводът: силен регион, но вече без „автоматичен пилот“

Анализът на UniCredit дава солидна основа за оптимизъм относно ЦИЕ през 2026 г. Регионът расте по-бързо от Западна Европа, движен от вътрешно търсене, инвестиции и натрупано богатство. Но именно този напредък означава, че следващата фаза ще бъде по-сложна.

ЦИЕ вече не е „евтината алтернатива“. Тя е регион в преход, в който грешките ще струват повече, а правилните решения ще носят по-дългосрочна стойност. Банковият сектор, инвестиционната структура и способността да се избегне капанът на средните доходи ще бъдат по-важни от самите проценти растеж.

В този смисъл 2026 г. не е просто още една година на догонване. Тя е година на проверка – дали регионът може да превърне силния цикличен момент в устойчива траектория. UniCredit очертава оптимистичния сценарий. Реалният въпрос е кои държави ще успеят да го реализират.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.