Снимка: iStock

През 2025 г. основните централни банки намалиха лихвените проценти с най-бързата скорост и най-голям мащаб от финансовата криза насам, като облекчаването на паричната политика сред политиците в развиващите се страни също се ускори, пише "Ройтерс".

Девет от централните банки, контролиращи 10-те най-търгувани валути, понижиха основните си лихвени проценти по кредитите през 2025 г.: Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Банката на Англия, но също така Австралия, Нова Зеландия, Канада, Швеция, Норвегия и Швейцария.

Те облекчиха паричната политика с 850 базисни пункта чрез 32 намаления на лихвите тази година. Това беше най-големият брой намаления от 2008 г. насам и най-големият мащаб на облекчаване от 2009 г. насам.

Това бележи рязък обрат спрямо 2022 г. и 2023 г., когато политиците увеличиха лихвените проценти, за да се борят с инфлацията, тъй като цените на енергията скочиха след руската инвазия в Украйна.

Някои анализатори очакват, че 2026 г. може да донесе коренна промяна, отбелязвайки, че през последните месеци вече се наблюдаваше отчетлива промяна в тона от страна на няколко централни банки от Г-10, особено на Канада и Австралия, което повдигна въпроса за предстоящи увеличения на лихвените проценти.

„Смятаме, че ЕЦБ ще ги увеличи следващата година, а Резервната банка на Австралия и Банката на Канада ще се доближат до това“, каза Джеймс Роситър, ръководител на отдела за глобална макростратегия в TD Securities.

Междувременно Фед е изправен пред променящи се напречни течения в динамиката на пазара на труда и инфлацията.

„През 2025 г. наблюдавахме тази динамика на всяка среща на Фед, която или щеше да остане непроменена, или да намали лихвените проценти, никога не обсъждахме увеличения“, каза ръководителят на глобалните макроизследвания на JPMorgan Луис Оганес.

„Но през 2026 г. това вероятно ще се промени и особено през втората половина на годината ще има малко повече двустранен риск.“, добави Оганес.

Още по темата:

Добрите новини стават лоши новини за пазарите?