Снимка: iStock

Когато най-влиятелният банкер в света, Джейми Даймън, заяви, че Европа има "реален проблем", това не е просто поредната критика отвъд океана, а сурова диагноза на икономическата реалност. Шефът на JPMorgan Chase & Co. посочи трите смъртни гряха на европейската икономика: антибизнес бюрокрация, вътрешна фрагментация и липса на иновации. Докато ЕС губи експортни позиции спрямо Китай и изнася стотици милиарди спестявания към капиталовите пазари на САЩ, въпросът вече не е дали Даймън е прав, а дали европейските елити имат волята да се събудят преди необратимия залез.Предупреждението му, че "слаба Европа е лоша за нас в Америка", е напомняне, че геополитическата стабилност на Запада зависи от икономическата жизнеспособност на неговите стълбове, а единият от тях в момента се пропуква под тежестта на собствената си инерция.

Данните зад тази диагноза са безпощадни и потвърждават констатациите, направени още от Марио Драги преди повече от година. Въпреки призивите за спешни инвестиции от 800 милиарда евро, Европа продължава да губи почва. Китайските експортни машини изтласкват европейските производители, ускорявайки процеса на деиндустриализация. Още по-тревожен е фактът, че фрагментираните капиталови пазари на ЕС ежегодно изпращат стотици милиарди евро от спестяванията на своите граждани директно към САЩ, където намират по-добра възвръщаемост. Този капиталов екзодус е придружен от изтичане на мозъци – наличието на рисков капитал (venture capital) в САЩ е три пъти по-високо, отколкото в Европа, което принуждава най-добрите иноватори да търсят реализация отвъд океана.

Макроикономическата рамка на проблема се усложнява от липсата на политическа воля за промяна. Институционалната инерция и бюджетният егоизъм оставиха плана на Драги в състояние на летаргия. Вместо да мобилизира вътрешен ресурс, ЕС изглежда по-склонен да се поддава на външен натиск. Обещанието за 600 милиарда долара инвестиции в САЩ като част от тарифна сделка с Тръмп, докато се търсят средства за собственото възстановяване, е парадокс, който не остава незабелязан от избирателите. Проучване на Grand Continent показва, че две трети от европейците не вярват, че Брюксел може да защити икономическите им интереси, а само 10% виждат в лицето на Доналд Тръмп приятел на Европа.

Психологията на пазара и на политическите елити е в състояние на когнитивен дисонанс. Докато банкери като Даймън и технократи като Драги бият камбаната за спешни реформи, Брюксел често реагира със защитен рефлекс и нови регулации, вместо с дерегулация. Това създава среда на несигурност, в която големите европейски фирми се въздържат от трансформиращи R&D разходи заради тежките разходи за преструктуриране. Липсата на предприемаческия дух, който движи американската икономика – е пряк резултат от среда, която наказва риска и свръхрегулира успеха.

Историческата аналогия може да се потърси в концепцията за "Европа на две скорости" или "коалиция на желаещите", която в миналото е позволявала пробиви като Шенгенското пространство. Ако пълната интеграция е блокирана от византийската управленска структура на ЕС, решението може да лежи в "засиленото сътрудничество" между ядро от държави – Германия, Франция, Италия и Полша. Съвместно финансиран тласък в ядрената енергетика, отбранителните технологии и индустриалната политика може да бъде искрата, която да рестартира двигателя, без да чака консенсус от всички 27 членки.

Основната теза тук е, че времето за "мека сила" и бавни компромиси е изтекло. Европа е изправена пред двоен натиск – икономически тормоз от САЩ и Китай и военна заплаха от Русия. За да не бъде "в менюто", ЕС трябва да седне на масата с "базука" – било то чрез използване на замразените руски активи за Украйна или чрез активиране на анти-коерсивните търговски инструменти срещу дъмпинга.

Пазарът няма да чака Европа да реши екзистенциалните си кризи. Капиталът е най-честният съдия, и той гласува с краката си, напускайки континент, който е избрал регулацията пред иновацията. Джейми Даймън просто изрече на глас това, което всеки портфолио мениджър вижда на екрана си: Европа трябва да се промени радикално или да приеме съдбата си на луксозен курорт за пенсионирания свят.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.