Снимка: iStock

Когато френският президент говори за "европейска преференция" и защита на производствената база, докато се намира на държавна визита в Китай – сърцето на глобалната конкуренция при електромобилите – това не е просто дипломатическа реторика, а ясен сигнал за стратегическо препозициониране на Европейския съюз. Емануел Макрон избра Чънду, за да артикулира една нова, по-отбранителна доктрина: Европа трябва да има правото да защитава своята индустрия чрез технологична гъвкавост и протекционистични мерки. Думите му, че подкрепя "повече технологична неутралност до 2035 година", маркират потенциално смекчаване на догматичния подход към пълната забрана на двигателите с вътрешно горене. Още по-значимо е твърдението му, че по този въпрос съществува консенсус с Германия – индустриалният мотор на Европа, който дълго време се колебаеше между зелените амбиции и интересите на своите автомобилни гиганти.

В основата на тази промяна стоят конкретни числа и нарастващ страх за оцеляването на сектора. Европейската комисия в момента преразглежда стратегията за декарбонизация на блока, притисната от реалността на пазара. Автомобилните производители алармират, че строгите правила за емисиите и забраната за продажба на нови коли с ДВГ след 2035 г. застрашават работните места и на практика подаряват пазара на китайските конкуренти, които имат структурно предимство в цената и веригата на доставки. Според информация, цитирана от френския Le Figaro, индустрията лобира за въвеждането на етикет "произведено в Европа", който да се прилага само за превозни средства, при които минимум 80% от компонентите са с местен произход. Това е класическа нетарифна бариера, целяща да неутрализира предимството на вносните китайски модели, които често само се сглобяват в Европа, но разчитат на азиатски части.

Макроикономическата рамка на това изявление разкрива дълбоката криза на идентичността, в която се намира европейската икономика. Старият континент осъзнава, че в ерата на субсидирана конкуренция и геополитическо напрежение, чистият свободен пазар вече не работи в негова полза. Идеята за "технологична неутралност" е код за отваряне на вратата към алтернативи като синтетичните горива (e-fuels) или хибридите, което би дало глътка въздух на традиционните производители. Това е опит за забавяне на часовника, докато европейската верига за доставки на батерии и суровини успее да навакса изоставането. Макрон на практика казва, че декарбонизацията не трябва да бъде синоним на деиндустриализация.

Пазара в този момент е доминиран от отбранителен рефлекс. Инвеститорите и мениджърите в автоиндустрията виждат, че китайската експанзия не е просто заплаха, а екзистенциален риск. Настояването за "европейска преференция" е признание, че Европа не може да спечели ценовата война и трябва да промени правилата на играта, за да оцелее. Това създава напрежение между климатичните пуристи в Брюксел и индустриалните прагматици в Париж и Берлин. Фактът, че Макрон говори за защита на "европейската производствена база", показва, че социалният мир и запазването на работните места вече вземат превес над зелената идеология в политическия калкулатор.

Историческата аналогия ни връща към създаването на Общата селскостопанска политика (CAP) или протекционистичните мерки през 70-те и 80-те години, когато Европа изграждаше своите "национални шампиони" като Airbus, за да се противопостави на американската доминация. Днес противникът е на Изток, а инструментите са регулаторни – етикети, стандарти за съдържание и въглеродни данъци. Това е връщане към индустриалната политика (industrial policy), която десетилетия наред беше табу в неолибералния консенсус на ЕС.

Основната теза на този ход е, че Европа се готви да затвори "наивния" период на своята търговска политика. Изискването за 80% локални компоненти е изключително висок праг, който би принудил чуждестранните играчи да инвестират масивно в местни заводи, вместо просто да внасят готови продукти. Това е стратегия за "принудителна локализация", която Китай успешно прилагаше десетилетия наред спрямо западните компании, а сега Европа обръща оръжието обратно.

Пазарът няма нужда от още несигурност около датата 2035 година, а от ясен път, който да гарантира възвръщаемост на инвестициите. Историята днес е, че политическият елит на Европа най-накрая признава, че зеленият преход не може да се случи във вакуум и че без протекция, европейският електромобил може да остане луксозна ниша, докато масовият пазар бъде завладян от внос. Макрон чертае червена линия: или ще има преференции за европейското, или няма да има европейска автоиндустрия.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.