Снимка: iStock

Когато държавата се клати, първо падат стените, които не се виждат. Докато броят на кибератаките срещу САЩ расте, отбраната на страната — институционална, технологична и човешка — се свива. Това е не просто технически проблем, а структурен симптом на умора в управлението: система, която не може да защити цифровите си нерви, губи и мускулите, и паметта си.

В рамките на месец два сигнала изкараха тази диагноза на повърхността. Първо, компанията F5 Inc. потвърди „катастрофален“ пробив, който вероятно е позволил на китайски хакери да проникнат в мрежи на федерални агенции и компании от Fortune 500. Малко след това Комисията за киберпространствена стратегия на Конгреса (Cyberspace Solarium Commission) публикува тревожен доклад: за първи път от създаването си през 2020 г. оценката за готовността на САЩ в киберпространството не просто е застинала, а е тръгнала надолу. Почти една четвърт от мерките, които се смятаха за напълно приложени, вече не са.

В центъра на този упадък стои Агенцията за киберсигурност и инфраструктурна защита (CISA) — институция, която след 2018 г. бе сочена като образец за координация и превенция. Тя защити изборите, алармира навреме за атаки, свързваше частния сектор с държавата. Днес същата агенция е обвита в хаос: една трета от персонала я е напуснала, две трети от останалите са били в неплатен отпуск заради временното спиране на федералното правителство, а част от служителите са пренасочени към звена за депортации. От някогашна структура с национален обхват останаха под 900 души — символична армия срещу цифрова буря.

И докато човешкият капитал се топи, правният също ерозира. Законът, който осигуряваше имунитет за компании, споделящи информация за атаки с правителството, изтече временно. Без този щит реакцията на заплахите се забавя — никой не споделя критични данни, когато рискува съд. Конгресът успя да го удължи до края на януари, но дългосрочно решение няма. Паралелно, проектобюджетът за 2026 г. предвижда орязване на още $500 млн. от финансирането на CISA – ход, който Белият дом нарича „оптимизация“, а специалистите – „разоръжаване“.

Изкуственият интелект увеличава възможностите на нападателите — от автоматизирани фишинг кампании до целенасочени атаки по веригите на доставки. Всеки пропуск в координацията се мултиплицира от машинна скорост. Докладът на комисията предупреждава: способността на страната „да защитава себе си и съюзниците си“ не просто буксува — тя ерозира. Щатите, инфраструктурните оператори и болниците не могат да заменят федералния хоризонт на наблюдение, нито да изградят мрежата за реакция. Ако един сегмент — например енергийната мрежа — бъде пробит, ефектът може да се прелее в обществото за минути.

През 2010-те киберсигурността беше национална мисия, символ на модерна защита. Днес тя звучи като административен ред в бюджета, конкуриращ се с вътрешнополитически теми. Този упадък на вниманието е по-опасен от самите хакери, защото превръща уязвимостта в рутина. А когато обществото свикне, че „някой пак е източил данни“, тогава поражението вече е културно.

Интерпретацията за пазара и бизнеса е еднозначна: без силна публична инфраструктура рискът се прехвърля върху частния сектор. Застраховките за киберсигурност поскъпват, инвестициите в защита растат, но координацията пада. Американските компании плащат двойно — веднъж за собствените си системи, втори път чрез щетите от липсата на обща защита.

Конгресът има малък, но ясен прозорец за реакция. Законът за обмен на информация трябва да бъде постоянно възстановен, а финансирането на CISA – върнато поне на ниво, което гарантира стабилност и независимост от бюджетни блокажи. Нужна е многогодишна рамка и програма за задържане на експерти, иначе частният сектор ще изсмуче последните кадри, останали в държавата.

Една империя може да загуби граници, без никой да ги е прекрачил. Днес не танкове, а алгоритми пробиват защитата. И ако Америка продължи да подценява тази тиха война, тя няма да падне от удар — ще се разтвори отвътре, в мълчанието на незащитените си мрежи.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.