Снимка: Istock

Когато говорим за геополитическа надпревара, повечето инвеститори мислят за ракети, за политици на пресконференции или за санкции, които разтърсват пазарите. Но истинската битка често се води в сенките – в заводите за рафиниране на редки земни елементи, далеч от прожекторите, където се решава кой ще държи ключа към бъдещата индустриална и военна мощ. Днес този ключ е в ръцете на Китай, а Съединените щати закъсняват опасно в опита си да го изковат сами.

Проблемът е прост за формулиране и изключително труден за решаване: почти всички съвременни технологии – от батериите в електромобилите, през вятърните турбини и сървърите, до дроновете и най-модерните изтребители – зависят от шепа елементи, наречени редки метали. Те не са чак толкова редки в природата, но процесът на извличане и рафиниране е скъп, дълъг и силно замърсяващ. Китай се оказа единствената държава, която е готова да плати екологичната цена, за да изгради напълно интегрирана верига – от мината до готовия магнит.

През 2024 г. Китай изкопа близо 70% от световните редки земни руди, но по-важното е, че рафинира 85% от леките и 100% от тежките редки метали, използвани глобално. САЩ добиха 11.5% от рудата, но повече от 95% от това производство бе изнесено за Азия за обработка. Единствената рафинерия в Тексас успя да произведе едва 1.3 килотона метална сплав NdPr – капка в морето в сравнение с китайските 240–260 килотона постоянни магнити годишно.

Китай разбира какво оръжие държи в ръцете си. През април Пекин отговори на американските тарифи, като наложи ограничения върху износа на седем редки земни елемента и някои магнити. Само за дни автомобилните заводи в САЩ започнаха да говорят за възможни забавяния и спирания на производството. След преговори напрежението бе туширано, но уязвимостта остана: без достъп до китайската рафинираща мощност, цели сектори на американската индустрия буквално могат да спрат.

Въпросът не е само икономически, а стратегически. Редките метали са в основата на военни технологии като сонари, системи за насочване, радари и усилватели на сигнали. Да разчиташ на геополитически съперник за критични компоненти на собствената си отбрана е стратегическа ирония, която Вашингтон едва сега започва да осъзнава в пълната ѝ степен.

САЩ се опитват да наваксат. От 2010 г. се говори за изграждане на собствена верига за редки метали. Добивът бе възстановен, а по линия на Defense Production Act се отпускат субсидии за стартиране на производството на магнити. Но пътят от рудника до готовия компонент е дълъг и трънлив. Средното време за разработка на нова мина в САЩ е 29 години – второто най-дълго в света. Разрешителните за рафиниране и топене изискват поне 7–10 години. Така хоризонтът за създаване на пълна верига в САЩ е поне 15–20 години. Това означава, че дори днес да се започне мащабна програма, преди 2040 г. САЩ трудно ще намалят зависимостта си от Китай.

Междувременно Пекин не стои на място. Китай увеличи капацитета си за рафиниране с още 5% само през 2024 г. и продължава да интегрира мините, рафинериите и производителите на компоненти в една централизирана екосистема. Дори Австралия, която е сред алтернативните източници чрез Lynas Rare Earths, изнесе рафинирането си в Малайзия, за да избегне високите регулаторни и екологични стандарти у дома. Други държави, като Мианмар и Нигерия, нямат нито капацитет, нито стабилна регулаторна среда, за да бъдат реална алтернатива.

Това поставя Америка в парадоксална ситуация. От една страна, тя осъзнава риска и предприема действия – субсидии, разговори за нови мини в Гренландия и Украйна, президентски укази за „национална енергийна и минерална сигурност“. От друга страна, всички тези мерки са обречени да дават резултати твърде бавно. Световната индустрия не чака, а преходът към електромобили, възобновяема енергия и ИИ ускорява нуждата от редки метали с геометрична прогресия.

За инвеститорите тази картина е нож с две остриета. От една страна, доминацията на Китай означава, че компании, свързани с редките метали там, ще продължат да бъдат стратегически важни и да печелят от глобалното търсене. От друга страна, американските усилия за създаване на алтернативни вериги означават огромни инвестиции в сектори като минно дело, рафиниране и нови технологии за рециклиране. Това ще създаде възможности за тези, които могат да играят дългата игра.

Но стратегическият риск е ясен. Ако геополитическо напрежение доведе до реална блокада на износа от Китай, светът ще се изправи пред най-големия шок за индустриалните вериги от десетилетия. Това няма да бъде просто проблем на автомобилните заводи. Това ще бъде тест за военната готовност на САЩ, за енергийния преход и за способността на целия Запад да поддържа технологично предимство.

Картината може да се обобщи просто: Китай не просто копае редки метали. Той копае основите на нов световен ред, където контролът върху суровините е по-важен от контрол върху петрола през XX век. САЩ имат средства, технологии и съюзници, но нямат време. А в тази игра времето може да се окаже най-ценният ресурс от всички.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари